Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Кобенцл правеше всичко, което можеше, за да се чувствува Волфганг удобно. Отнасяше писмата му до града, осигури му музикална стая и пиано „Щайн“, купи му нотна хартия, перо и мастило и каза, че му е много драго да бъде в услуга на неговото изкуство. Прояви също така дълбок интерес към срещата на Волфганг със Стефани през август. Един следобед по време на кафето със сладкиши, когато Волфганг си почиваше след композиране, принцът запита:
— Като изключим факта, че Стефани може винаги да осъществи сценично своето либрето, не е ли по-разумно да се потърси по-добър либретист?
— Кого предлагате? — поинтересува се Волфганг. Кобенцл имаше и вкус, и влияние.
— Най-добрия. Шекспир или Молиер. Молиер ще бъде идеален за една опера буфа, а помислете какво означава опера сериа върху „Хамлет“ или „Отело“.
— Стиховете им ще засенчат дори най-хубавата музика.
— Не и вашата.
— Благодаря ви, Кобенцл, но либретата трябва да се пишат за музиката, а не музиката да се нагажда към текста на произведението. Ако Шекспир или Молиер бяха живи до днес и можехме да работим заедно, щеше да бъде друго. Но къде ще намеря човек, който би могъл успешно да нагоди стиховете им към моята музика?
— Мислили ли сте сам да опитате, Волфганг?
— Понякога. Но не съм либретист, въпреки твърденията на някои, че имам литературни заложби. Аз съм композитор и трябва да пиша музиката върху готов текст.
— За да се изрази по-ясно идеята.
— Най-вече да се подчертае драматизмът на действието. Точно там е проблемът. В оперното произведение стиховете винаги трябва да бъдат напълно подчинени на музиката. Друго не е възможно.
— Глук няма да се съгласи с вас.
— Какво запомняте повече, като гледате негова опера: текста или музиката?
— Естествено музиката. Но мисля, че бихте могли да постигнете интересно съчетание на двете.
— Или по-скоро несъвпадение.
— Моцарт и Молиер. Или Моцарт и Шекспир. Не споделям опасенията ви.
— Поласкан съм от вашата увереност. Ценя високо и двамата поети, особено Молиер. Но Молиер не е сред живите, докато предимството на живия либретист се състои поне в това, че може да поискам от него да нагоди либретото си към музиката.
— Наистина ли очаквате такова нещо от Стефани или друг либретист?
— Очаквам най-доброто и съм готов за най-лошото.
Продължи работата си с решителност. Оставаха му още две сонати, но Констанце много му липсваше. Тя не беше красива като Алоизия, не беше умна като графиня Тун, не беше интелигентна като принц Кобенцл и все пак неделната разходка в Пратера с нея бе един от най-щастливите дни в живота му. Лека-полека това се оформи като тема на първата му соната. Идеите, които гъмжаха в главата му от много дни, разцъфнаха като прослава на хубавия ден, прекаран с Констанце. Тънката й, стройна фигура оживя в музиката. Тази соната прогони чувството на самота и звучеше непосредствено и мило, каквато беше самата Констанце.
Последната соната той написа с по-различно настроение. Искаше тя да звучи рязко и напрегнато, но това не я лиши от игривост и голяма мелодичност. Изгради я така, сякаш партиите на пианото и цигулката бяха солиращи. Но ги свърза в неделимо цяло, едната не можеше без другата. Надяваше се Констанце да хареса двете сонати толкова, колкото сам той ги харесваше.
Върна се във Виена по-скоро, отколкото възнамеряваше, нетърпелив да връчи веднага произведенията на девойката и се наслади на радостта й. Ала никой не го очакваше. Влезе в дома на Веберови незабелязан и като наближи дневната, чу как майката изкрещя:
— Констанце, казах ти да не готвиш всичките кнедли за днес!
— Защо, мамо, по-лесно е да се направят наведнъж — отговори дъщерята.
— И по-скъпо. Колко пъти трябва да ти казвам, че нямаме пари? Но ти си такава прахосница. Като баща си.
Констанце почна смутено да се оправдава, обаче майка й продължи да крещи:
— И никой не е чистил вкъщи!
— Не мога да върша това сама.
— А кой да го свърши, аз ли? След всичко, което направих за тебе?
Констанце не отговори и Волфганг се прокашля да обяви за присъствието си.
Госпожа Вебер престана да ругае, усмихна се и рече:
— Извинете, че трябваше да чуете семейната разправия, но знаете, че това се случва навсякъде.
Волфганг не можеше да се съгласи. В неговото семейство никога не се бяха карали по този начин.
— Исках да останат малко от кнедлите и за вас, господин Моцарт.
— Благодаря.
— Но вие се връщате преди датата, която определихте. Госпожа Вебер изглеждаше обидена, сякаш Волфганг беше извършил към нея предателство.
— Нямаше да се ядосам, но толкова е трудно да се грижиш за три сирачета. Понякога ми се струва, че те ще ме вкарат в гроба.