Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Как е озаглавено?
— „Белмонт и Костанца.“
— Господин Стефани, няма ли произведение на Брецнер със същото заглавие?
— Вижте какво, Моцарт, драмите за турците са много популярни във Виена. При това либретото е очарователно и картинно и ще се хареса на публиката.
— Трябва да променим заглавието — рече замислено Волфганг.
— Да го променим? — Стефани бе възмутен.
— Да. Защото не разкрива на публиката за какво става дума. Ако искате то да привлича вниманието поради турския си сюжет, заглавието трябва да подсказва това. Например „Отвличане от сарая“.
Стефани не искаше да признае, но предложеното от Моцарт заглавие бе наистина по-добро. Това обаче не му попречи да забележи саркастично:
— Не зная какво бих правил без вас.
— Бихте намерили друг композитор.
Ала либретистът не използува тази възможност, за да се отърве, понеже смяташе Моцарт за високо ценен от влиятелните хора и за способен композитор, макар може би твърде дързък понякога. Той каза:
— Ако можете да завършите бързо партитурата, операта ще бъде готова за септември, когато пристига във Виена великият княз Павел, руският престолонаследник.
— Много кратък срок. Днес сме първи август.
— Княз Голицин ме увери, че великият княз бил негов приятел и че либретото щяло да му хареса. Смятате ли, че музиката също ще му допадне?
— Ще се постарая да я приготвя навреме. Но кои ще изпълняват ролите?
— Кавалиери или Ланге ще пеят Костанца.
— Алоизия Ланге?
— Да, ако Кавалиери се окаже заета. Кавалиери има по-добър глас и много по-богат опит, но Ланге също ще се справи, ако това се наложи. Какво е вашето мнение?
„От думите на либретиста личи — помисли Волфганг, — че Кавалиери се ползува със славата на примадона, докато Алоизия не може да се мери с нея.“ И все пак още изпитваше известно влечение към Алоизия. Попита:
— Кои други ще пеят?
— Белмонт ще се изпълнява от Адамбергер, Осмин от Фишер.
Фишер имаше хубав глас, както и Адамбергер. Двамата бяха освен това отлични актьори. Но ако либретото се окаже посредствено и Стефани откаже да го преработи, Волфганг ще има повече главоболия, отколкото с Вареско. А се бе заклел да не се подлага отново на такова изпитание. Замълча.
— Кога ще ми дадете отговор, Моцарт? Не мога да чакам до безкрайност. Ако смятате либретото ми за недостатъчно интересно, ще го предложа на Глук или Салиери.
— Какво ще правим, в случай че се наложи да преработим либретото, както става почти винаги?
Стефани отговори:
— Щом музиката трябва да се нагажда към гласовете на изпълнителите, защо и текстът да не бъде нагоден към музиката.
— С други думи, готов сте да внесете известни поправки, ако са необходими?
Стефани придоби сърдито изражение, но рече:
— Давам ви честната си дума. Както за вас, така и за мен е жизнено важно този зингшпил да се радва на успех.
Волфганг каза за пръв път с усмивка:
— Ще ми бъде много приятно да работя с вас, господин Стефани, ако и вие сте на същото мнение.
Стефани вдигна рамене и заяви:
— Ще зависи от музиката.
— Естествено. Кога ще получа либретото?
— Веднага. — Като го връчваше на Волфганг, той прибави: Трябва незабавно да започнете работа, ако искаме операта да е готова за посещението на великия княз идущия месец.
Волфганг побърза да се прибере в квартирата си и още от вратата седна на бюрото да прочете либретото. Беше погълнат дълбоко, когато Констанце го извика за вечеря. Каза, че е много зает и тя сама предложи да му донесе храната в стаята.
— А майка ви как ще погледне на това? Да не го сметне за обида?
— Майка ми ли? — Констанце направи гримаса. — Тя е на гости на Алоизия.
— Мислех, че те не си говорят.
— Когато им изнася, да. Но сега имат нужда една от друга. Алоизия е научила, че ще пишете опера за немския театър, и иска майка да ви убеди да я включите в състава. Ще го направите ли, Волфганг?
— Вие как бихте искали да постъпя?
— Като зная как се отнесе тя към вас, бих отказала!
Констанце бе така сърдита, че той изпита желание да я прегърне.
— Никога не бих простила на когото и да било, ако се отнесе така с мен — продължи тя.
Волфганг широко се усмихна:
— Ще изям с удоволствие всичко, което ми приготвите. Ала петелът, макар да миришеше апетитно и да вдигаше пара, когато Констанце го сложи пред Волфганг, сякаш с това искаше да изкупи резкия си тон, остана недокоснат, докато композиторът проучваше либретото. То бе доста статично, без необходимия драматизъм, наивно и въпреки това в главата му напираше такъв водопад от звуци, че макар и да имаше критично отношение към повечето ситуации, музиката просто сама се лееше на нотните листове.