Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Когато той завърши първото действие, Стефани обяви на изпълнителите на главните роли да се съберат в Бургтеатер, за да видят дали музиката подхожда на гласовете им.
Волфганг композираше с бясно темпо и се яви пред певците, насядали върху голата сцена, блед и апатичен. Чувствуваше се отпаднал, без сили. Бе работил толкова напрегнато, а сега те ще разнищят неговото творение. Знаеше как трябва да се пее музиката му, но дали знаеха и те?
Неведнъж бе срещал всички тези певци, ала сега, когато го запознаваха официално с тях, се престори, че ги вижда за пръв път. Спазваше съвета на татко — по-добре е да си официален, сдържан.
Катерина Кавалиери, макар почти връстница на Волфганг, беше много наедряла. „И все пак би могла да бъде подходяща Костанца“ — помисли той. Белмонт — Валентин Адамбергер — бе на тридесет и нещо и можеше да се окаже задоволителен. Поклони се на Карл Фишер, баса, който щеше да пее Осмин, един от най-обичаните немски певци. Няколко години по-млад от тенора, Фишер изглеждаше много по-стар с едрото си волево лице, а това щеше да направи контраста между Осмин и Белмонт по-силен и ярък.
Волфганг така внимателно разглеждаше тези изпълнители, че не забеляза Алоизия, седнала в полумрака.
Стефани каза:
— Както ви уведомих, госпожа Ланге дублира госпожа Кавалиери. Ако Глук напише опера едновременно с вас, госпожа Кавалиери може да му потрябва.
„Глук естествено ще се ползува с предпочитание“ — помисли с огорчение Волфганг. Очите му се спряха на Алоизия. Тя беше още хубава, но изглеждаше някак сурова за разлика от преди. Поклони й се още по-официално и рече:
— Ще започваме ли, господин Стефани?
Адамбергер изпя първата си ария нежно и с вкус и Волфганг остана доволен. Кавалиери изпълни началната си ария доста бравурно, ала интонацията й не беше така чиста, както желаеше Волфганг, и той разбра, че ще трябва да нагоди музиката си към възможностите й. Възхити го най-много гласът на Фишер. Неговото пеене по своему съперничеше на изпълнението на Манцуоли. Мисълта, че Фишер има в сегашния текст на либретото само една къса ария, ужаси Волфганг. Това трябваше да се поправи.
Дойде ред на Алоизия. Започна нежно, като знаеше какво предпочита Волфганг и с какво може да му направи впечатление. И той не остана равнодушен. Гласът й не беше силен колкото на Кавалиери, но тя пееше много изразително. Беше запомнила какво я бе учил Волфганг, усърдно се бе готвила. И пееше с голяма топлота. Но суровостта й си остана — това не беше Костанца.
Стефани благодари на певците вече в качеството си на импресарио и каза:
— Все пак получихте известна представа как ще изглежда „Отвличане от сарая“.
Адамбергер забеляза:
— Мислех, че операта се казва „Белмонт и Костанца“.
— Аз промених заглавието — обясни Стефани. — „Отвличане от сарая“ е по-подходящо. Веднага подсказва на публиката за какво се касае.
Волфганг понечи да протестира, задето Стефани си присвоява неговата идея, но не отвори уста, защото реши, че има по-съществени въпроси за разрешаване с него.
— Обаче — продължи Стефани — аз имам и една лоша новина.
— Постановката на операта се отменя? — възкликна Волфганг.
— О, не! — отсече импресариото с пълна убеденост. — Само се отлага. Посещението на великия княз Павел ще се състои през ноември и това налага отлагането на премиерата.
Волфганг въздъхна с облекчение. Донякъде това бе по-добре, защото трябваше да се правят много поправки, особено за Фишер, а сега композиторът щеше да разполага с повече време.
Стефани освободи певците, но не пропусна да подчертае:
— Разучавайте ролите си. Подготовката на операта продължава. Давам ви честната си дума.
Фишер се позабави — искаше да говори със Стефани, — а Алоизия доближи Волфганг, когато Адамбергер и Кавалиери си отидоха, и каза: