Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Бъдете кратък. Разполагам с броени минути.
— Опитвах се пет пъти да подам оставка, но досега нито една от молбите ми не бе представена на архиепископа. Защо?
— Добре знаете защо. А сега си вървете.
— Къде? Не съм вече на служба при архиепископа.
— Вървете, ако щете, по дяволите. Негова светлост е прав. Вие сте негодник.
Волфганг почервеня, но не отстъпи. И заяви:
— Ако не представите на архиепископа молбата ми за оставка, ще сторя това сам.
— Откак сте във Виена, съвсем забравихте да се държите прилично. Никой не може да се явява пред негова светлост по свое лично усмотрение.
Волфганг млъкна. Дали да се откаже от борбата и до края на живота си да се чувствува унижен, или да воюва за своите права и да понесе всички последствия? Като си мислеше това, разбираше, че е невъзможно да проявява занапред кротост и смирение, достатъчно дълго се бе държал хрисимо в Залцбург. Цяла Виена говореше за разгрома на англичаните от американците, въпреки че французите използуваха в момента това, а Йосиф II твърдеше, че вярва в просвещението. Може би ново време чука на вратата. Волфганг каза:
— Предайте на негова светлост, че няма да мръдна оттук, докато не ме приеме.
— Ще извикам дворцовата стража.
— Няма да посмеете.
— Лакей, повикай стражата!
Волфганг възкликна:
— Лишавате ме от всяка възможност! Ето молбата! — И я пъхна в ръката на Арко, преди графът да се опомни. — Връчете я на негова светлост заедно с моите почитания.
Арко му хвърли молбата в лицето и извика:
— Глупак! Негодник! — И когато Волфганг се наведе да я вземе, Арко го изблъска от вратата и вън, на стълбите, му нанесе силен, злобен ритник отзад.
Вратата се затръшна след Волфганг и той се свлече чак долу. Никога не се бе чувствувал толкова обиден. Изправи се пред Зингерщрасе №7 обезумял от гняв; идеше му да се върне и призове Арко на дуел, да го набие с бастуна си, да го ритне, както бяха ритнали него, но тук, на улицата, пред очите на всички.
Още кипеше от гняв, когато описа с горчивина на татко какво се бе случило. Лошата постъпка на Арко, изтъкна той, ще има все пак едно добро последствие краят на Залцбург за мене. В гнева си беше готов да прободе сърцето на главния иконом. Изглежда, отношението на архиепископа към него бе дало воля на Арко за такава постъпка. Питаше се дали Колоредо го мрази и с една стотна от собствената му омраза към архиепископа. Разбираше, че ако не се отърси от това чувство, то ще отрови живота му. Приложи двадесет гулдена — макар че беше обещал да прати тридесет — като доказателство за материалните си възможности във Виена.
После завърши писмото, подписвайки го „Твоят любящ и най-покорен син“, защото госпожа Вебер в този момент внасяше пиано в дневната му.
Констанце рече:
— Майка ми знаеше, че ви е скучно без пиано.
— Колко струва това? — От радост едва не целуна момичето.
— Ние имаме грижата — отговори Констанце. — Не е „Щайн“, но все пак е хубаво. Ще го пробвате ли, господин Моцарт?
— Волфганг! Помнете, Констанце, казвам се Волфганг.
Тя се смути, но кимна и го помоли да свири.
Той засвири, импровизирайки в момента, сякаш не биваше да губи нито минутка, и когато свърши, изведнъж скочи на крака и я целуна. Въпреки че Констанце пламна и в първия миг се стъписа като всяко порядъчно момиче, тя не закъсня да отговори пламенно на неговата целувка, което изпълни Волфганг с възторг.
Леополд получи вестта за нанесената от Арко обида; този път, убеден, че не може да промени решението на сина си, той каза на Нанерл:
— Брат ти е имал страшна свада с Арко. Както пише, това за него означава, че няма да се върне вече в Залцбург.
— Няма да се върне? — изплака Нанерл, сякаш не вярваше на татковите думи.
— Никога.
— Сигурен ли си? Какво ще правим сега всичките тези стаи?