Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Дръпна се назад.
— Този тук е различен. Ако направя нещо повече, отколкото искаш да си позволиш, спри ме. — Обгърна Бердин с ръка, за да й осигури по-добра защита. Тя се напрегна. — Не се притеснявай, ако искаш, ще спра. — Тя му кимна да продължава и той се пъхна през вратата. Щом червената светлина докосна червената й дреха, Бердин трепна.
— Няма нищо — каза, — продължавай да вървиш.
Ричард я преведе и я пусна. Едва след като свали ръцете си от нея, тя се поотпусна.
Меката светлина от сферата, която взе със себе си, хвърляше контрастни сенки между колоните и той видя по стените издълбани ниши. Бяха може би шейсет-седемдесет. Макар да не можеше да разбере какво има в тях, успя да забележи във всяка различни по размер и форма предмети.
Докато оглеждаше мълките ниши от разстояние, косъмчетата по тила му настръхнаха. Не знаеше какви са тези неща, но инстинктивно чувстваше, че са повече от опасни.
— Придържай се плътно до мен — каза й. — Трябва да се пазим от стените. — Показа с брадичка през просторната стая. — Ей там. Трябва да продължим по коридора.
— Откъде знаеш?
— Погледни пода.
Грубият, естествен камък беше избелял и загладен по лъкатушеща пътека през средата на стаята.
— По-добре да се придържаме към следите.
Сините й очи затрептяха притеснено.
— Внимавай. Ако нещо се случи с теб, никога няма да мога да изляза от това място. Ще остана заклещена тук.
Ричард се усмихна и се запъти през мъртвешки тихото помещение.
— Е, ще поемеш рисковете на това, че си ми любимка.
Неспокойствието й не изчезна при опита му да повдигне духа.
— Господарю Рал, наистина ли си мислиш, че вярвам в приказките ти, че съм ти любимка?
Ричард се огледа да види дали следват пътеката.
— Бердин, казах го, защото ти винаги го повтаряш.
Тя се замисли в тишината, докато внимателно прекосяваха стаята.
— Господарю Рал, може ли да ти задам един въпрос? Сериозен въпрос? Личен?
— Разбира се.
Тя преметна вълнистата си кестенява плитка зад рамото и го погледна.
— Когато се ожениш за своята Кралица, няма да престанеш да имаш и други жени, нали?
Ричард я изгледа смръщен:
— Аз и сега нямам други жени. Обичам Калан. Верен съм в любовта си към нея.
— Но ти си Господарят Рал. Можеш да си пожелаеш всичко. Дори мен. Така постъпва Господарят Рал — той има много жени. Трябва само да щракнеш с пръсти.
Нещо настойчиво му подсказа, че това не е предложение към него.
— Говориш за тогава, когато те докоснах ли, когато поставих ръката си върху гърдите ти?
Тя отвърна поглед и кимна.
— Бердин, направих го, за да ти помогна, а не защото… ами, не поради друга причина. Надявах се, че ще разбереш.
Тя бързо го хвана за ръката и каза загрижено:
— Знам, наистина. Не това искам да кажа. Никога не си ме докосвал по другия начин. Това, което имам предвид, е, че никога не си имал подобни изисквания към мен. — Тя захапа долната си устна. — Начинът, по който постави ръката си върху мен, ме накара да изпитам огромен срам.
— Защо?
— Защото рискува живота си, за да ми помогнеш. Ти си моят Господар Рал, а аз не бях честна с теб.
Ричард махна с ръка и тръгна по пътеката около една колона, която и двайсет души не биха могли да обхванат с разперени ръце.
— Караш ме да се чувствам неудобно, Бердин.
— Ами, говоря, че съм ти любимка, за да не си помислиш, че не те харесвам.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че наистина не ме харесваш?
Тя пак го стисна за ръката.
— О, не. Аз те обичам.
— Бердин, казах ти, че имам…
— Не по този начин. Исках да кажа, че те обичам като моя Господар Рал. Ти ме освободи. Ти разбра, че съм нещо повече от обикновена Морещица, и ми се довери. Спаси живота ми и ми върна целостта. Обичам те за това, че си точно такъв Господар Рал.
Ричард поклати глава недоумяващо:
— Не те разбирам. Какво общо има това с факта, че непрекъснато повтаряш, че си моята любимка?
— Казвам го, за да не си помислиш, че не бих дошла с желание в леглото ти, ако ме поискаш. Страхувах се, че ако знаеш, че не искам, ще ме принудиш, ще бъде извратено.
Ричард вдигна сферата нагоре, тъй като бяха стигнали края на стаята. Нататък продължаваше най-обикновен каменен коридор.