Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Тридесет и шеста глава
Навсякъде се разклоняваха коридори. Ричард гледаше да се придържа към онзи, който му се струваше главен, за да може после да намери обратния път. Докато минаваха покрай различните стаи, надникваше вътре, за да види дали има книги или нещо друго, което би могло да им е от помощ. Повечето помещения бяха празни и сумрачни, с тъмни каменни стени. В някои имаше маси и столове, шкафове или пък друга обичайна мебел, нищо особено. Единият от коридорите беше пълен със стаи с легла. Магьосниците, живели в Кулата, явно не са водили особено забавен живот, поне повечето от тях. Стаите сигурно бяха хиляди, а тези, покрай които минаха, се брояха на пръсти.
Всеки път, щом пъхваше глава в някое помещение, Бердин надзърташе иззад рамото му, за да види и тя.
— Знаеш ли къде отиваме?
— Не съвсем. — Той огледа страничния коридор. Бяха попаднали в лабиринт. — Но ми се струва, че трябва да открием някакви стълби. Ще започнем от най-долния етаж и ще се движим нагоре.
Тя му посочи през рамо:
— Видях стълби ей там отзад, вляво.
Откриха ги точно там, където каза Бердин. Не ги беше забелязал, защото представляваха просто дупка в пода със спираловидни каменни стъпала, които се спускаха надолу в тъмнината, а той бе търсил стълбище. Укори се, задето не се беше сетил да вземе фенер или свещ. В джоба си имаше кремък и огниво и ако откриеше малко слама или овехтяло парче плат, можеше да запали някоя от свещите, които бе видял закачени по стените в метални клетки.
Докато слизаха в тъмнината, почувства или по-скоро чу ниско жужене, идващо някъде отдолу. Каменните стъпала, които до момента потъваха в непрогледната тъмнина, постепенно започнаха да се виждат, облени в синкавозеленикава пелена. Докато стигнаха до най-долното стъпало, призрачната светлина вече се виждаше ясно.
Точно зад ъгъла, в основата на стълбата, откри източника й. В метална решетка имаше сфера с големината на юмрука му, като че ли от стъкло. Светлината идваше от нея.
Бердин го погледна, лицето й се очертаваше на странната светлина.
— Откъде свети?
— Няма пламък, предполагам, че е нещо магическо.
Ричард внимателно посегна към сферата. Тя засвети по-силно. Докосна я с пръст и синкавозеленикавата светлина се промени в по-топла, жълта.
Тъй като докосването до сферата явно не беше болезнено, Ричард внимателно я взе от поставката й. Беше по-тежка, отколкото очакваше. Не куха, а като плътно стъклено топче. В ръката му хвърляше топла светлина.
Ричард забеляза, че далеч навътре в тунелоподобния коридор има и други подобни сфери. В далечината най-близката едва мъждукаше със синкавозеленикавата си светлина. Всички започваха да светят по-ярко с приближаването на двамата и отслабваха, щом отминаваха нататък с първата в ръка.
На разклонението в коридора се вля друг, по-широк и приветлив. От двете му страни долу минаваше цокъл от розов камък, от време на време се появяваше по някоя вдълбана навътре стая с тапицирани пейки в нея.
Отвори двойната врата към една от големите зали по коридора и откри библиотека. Изглеждаше уютна и гостоприемна с полирания си дървен под, тапицирани стени и варосан таван. Край лавиците имаше маси и удобни на вид столове. Прозорците със стъкла в далечния край гледаха към Ейдиндрил и правеха стаята просторна и светла.
Продължи към следващата стая в коридора и установи, че в нея също има книги. Този коридор явно обикаляше Кулата отпред и помещенията в него бяха библиотеки. Докато се добраха до края на коридора, изброиха повече от двайсет подобни стаи.
Ричард не си бе и представял, че съществуват толкова много книги. Дори подземията в Двореца на пророците с всичките книги в тях му се струваха оскъдно количество в сравнение с богатството на книги тук. Би отнело година да прочетеш само заглавията. Изведнъж се почувства потиснат. Откъде да започне?
— Сигурно това търсиш — каза Бердин.
Ричард се намръщи:
— Не. Не мога да ти обясня защо, но знам, че не е това. Твърде обикновено е.
Бердин тръгна до него и двамата продължиха нататък по коридорите и се спуснаха няколко етажа надолу. Стигнаха до стълба и Агиелът й се вдигна в ръката в готовност. В основата й имаше орнаментирана със златни листа врата, водеща към стая, сякаш издялана в мастиленочерна скала. Тук някога е имало пещера, която по-късно е била разширена. На места, където камъкът се бе олющил, се провиждаха полирани, остри шипчета. Плътните колони явно бяха издялани при обработката на скалата, за да поддържат ниския скален таван.
На прага Ричард се сблъска с щит за четвърти път от влизането си в Кулата, но този бе по-различен от другите три. При тях бе изпитал едно и също усещане. Това тук нямаше нищо общо. Прокара ръка през него и в рамката блесна червена вертикална плоскост, която не идваше от определен източник. Усещането, наместо гъделичкащо, бе горещо там, където го докосна червената светлина. Беше най-неприятният щит, с когото някога се бе сблъсквал. Уплаши се да не опърли космите на ръката му, но това не се случи.