Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Тя е само вцепенена! — нетърпеливо каза професор МакГонагол, която оглеждаше Алекто. — Ще се оправи!
— Не-е, със сигурност няма да се оправи! — извика отново Амикус — Не и след като Тъмният Лорд се разправи с нея! Тя го призова, усетих как Черният знак гори, а той ще помисли, че сме хванали Потър!
— Хванали сте Потър?! — разко рече професор МакГонагол. — Какво искате да кажете с това „Хванали сме Потър“?
— Той ни каза, че Потър може да се опита да проникне в Кулата на Рейвънклоу, и да го призовем, ако го хванем!
— Защо ще му е на Хари Потър да се опитва да прониква в Кулата на Рейвънклоу! Потър е от моя дом!
Под гнева и неверието Хари усети гордост от тона на гласа й, и го изпълни силна привързаност към Минерва МакГонагол.
— Беше ни казано, че може да се опита да проникне! — каза Кароу. — Не знам защо, ясно?!
Професор МакГонагол се изправи и острите и очи обходиха стаята. На два пъти минаха върху мястото, на което стояха Хари и Луна.
— Можем да прехвърлим вината на дечурлигата!… — каза Амикус, и свинеподобното му лице внезапно придоби хитро изражение. — Да, точно така ще направим. Ще кажем, че те са устроили засада на Алекто, дечурлигата горе — говореше той като впери поглед в тавана. — и ще му кажем, че те са я накарали да натисне Знака, и затова е призован по фалшива тревога… той ще може да накаже тях. Няколко дечурлига повече или по-малко, каква е разликата?
— Разликата е само между истината и лъжата, между смелостта и страхливостта — каза пребледнялата професор МакГонагол. — Накратко, разлика, която явно вие и сестра ви не можете да доловите. Но нека ви поясня нещо. Няма да пренасяте собствената си некадърност върху учениците на „Хогуортс“. Няма да го позволя!
— Моля?!
Амикус пристъпи напред, докато не се оказа опасно близо до професор МакГонагол, а лицето му беше на няколко инча от нейното. Тя не се отдръна, а го погледна сякаш беше нещо отвратително, полепнало по тоалетната чиния.
Той я заплю.
Хари отхвърли мантията от себе си, вдигна пръчката и каза:
— Е, точно това не биваше да правиш!
И докато Амикус се обръщаше, извика:
— КРУЦИО!
Смъртожадният бе повдигнат над пода. Понесе се из въздуха, като парцалена кукла, тресейки се и стенейки от болка, след това с трясък от счупено стъкло се заби в един от шкафовете за книги и се свлече безчувствен на земята.
„Сега разбирам какво искаше да каже Белтрикс! — каза си Хари, а кръвта се втурна в главата му, — че трябва наистина да го искаш!“
— Потър! — прошепна професор МакГонагол, поклащайки глава. — Потър… ти си тук?! Какво?… Как?… — Тя се опита да се вземе в ръце. — Потър, това беше глупаво!
— Той ви заплю! — каза Хари.
— Потър, аз… това беше много… галантно от твоя страна… но не разбираш ли…?
— О, да, разбирам! — увери я Хари. Някак си нейната паника му подейства мобилизиращо. — Професор МакГонагол, Волдемор се приближава.
— О, нима вече можем да произнасяме името? — попита с интерес Луна, като смъкна мантията. Появата на втори беглец явно дойде в повече на професор МакГонагол и тя се строполи в един от близките столове.
— Не мисля, че вече има значение как го наричаме… — каза Хари на Луна. — Той вече знае къде съм.
Частта от мозъка на Хари, която беше свързана с горящия белег, можеше да види как Волдемор пътува бързо през тъмното езеро, в призрачната зелена лодка… Той почти бе стигнал до острова, където беше каменният леген…
— Трябва да се махате оттук… — прошепна професор МакГонагол — Веднага Потър, колкото може по-бързо!
— Не мога… — каза Хари. — Има нещо, което трябва да направя. Професоре, знаете ли къде е диадемата на Рейвънклоу?
— Ди… диадемата на Рейвънклоу? Не, разбира се… тя не е ли загубена от векове? — Тя се поизправи. — Потър, беше лудост, абсолютна лудост, да се опитваш да проникнеш в замъка…
— Трябваше. — отговори той. — Професоре, тук има нещо скрито, нещо, което трябва да намеря, и това може да е диадемата — ако само успея да говоря с професор Флитуик…
Чу се шум от хрущящо стъкло. Амикус се свестяваше. Преди Хари и Луна да успеят да направят нещо, професор МакГонагол се изправи, насочи пръчката си към клатушкащия се смъртожаден и каза:
— ИМПЕРИО!
Амикус се изправи, отиде до сестра си, взе пръчката й, и после покорно я връчи на професор МакГонагол заедно със своята. След това легна на пода до Алекто. Професор МакГонагол отново вдигна пръчката си и от въздуха се появи тънко, блестящо сребърно въже, което се обви около двамата Кароу и здраво ги завърза.
— Потър — каза професор МакГонагол и се обърна към него, като демонстрира абсолютно пренебрежение към двамата Кароу. — ако Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава наистина знае, че си тук…