Господарят на хаоса

Салдейската конница се появи на следващото възвишение, по трима в редица в убийствен галоп, в дълга прииждаща змия, надолу по склона и в широката седловина между хълмовете. Девет хиляди мъже — наистина много дълга змия. В подножието на склона те се разделиха, като централната колона продължи напред, докато останалите свърнаха наляво и надясно, и всяка колона на свой ред продължи да се разделя и разделя, докато не продължиха да препускат напред по стотни, като показваха какви ли не номера на ездаческото изкуство.

Ранд смуши Джейде-ен и пое към тях. Обкръжаващите го айилци го последваха. Тази сутрин мъжете бяха Планинските танцьори, Хама Н’доре, повечето от половината носеха на челата си превръзката на сисвай-аман. Калдин, посивял и сбръчкан, се беше постарал да убеди Ранд да разреши да доведе повече от двадесет при толкова много въоръжени влагоземци наоколо; никой от айилците не си губеше времето с презрителни погледи към меча на бедрото на Ранд. Нандера по-скоро следеше с поглед около двестате жени, точещи се след конницата; тя, изглежда, виждаше по-голяма заплаха в салдейските дами и командирски жени, отколкото във войниците, и тъй като познаваше някои салдейски жени, Ранд не беше готов да спори. Сюлин сигурно щеше да се съгласи. Той се сети, че не беше виждал Сюлин от… Откакто се бяха върнали от Шадар Логот. Осем дни. Дали не беше направил нещо, което да я обиди?

Но сега не му беше времето да се тревожи за Сюлин и за джи-е-тох. Той заобиколи долината, докато не стигна на билото, където салдейците най-напред се появиха пред очите му. Самият Башийр обикаляше на коня си малко по-надолу, като оглеждаше ту една група, препускаща в строен ред долу, ту друга.

За миг Ранд сграбчи сайдин и почти веднага го пусна. С увеличеното си зрение не му беше трудно да отличи двата бели камъка, поставени в подножието на склона, точно където самият Башийр ги беше поставил снощи, на четири крачки един от друг. С малко късмет, никой друг нямаше да ги види. И никой нямаше да задава прекалено много въпроси. Долу някакви мъже сега яздеха по два коня, с по един крак на всяко седло, без да забавят бесния галоп. Други крепяха мъж на раменете си, понякога на ръчна стойка.

Чу тропот на кон и се обърна. Дейра ни Галайн т’Башийр яздеше през айилската гмеж с привидна небрежност: въоръжена само с един малък нож на сребърния си колан, в рокля от сива коприна, бродирана със сребърни шевици по ръкавите и високото деколте, тя като че ли ги предизвикваше да я нападнат. Висока колкото повечето Деви, почти с една педя по-висока от мъжа си, тя беше снажна жена. Не едра и дори не пълна; просто снажна. В черната й коса имаше бели кичури, тъмните й скосени очи се бяха приковали в него. Той си помисли, че е красива жена — само дето присъствието му превръщаше лицето й в гранитна маска.