Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Светлина, и това ако не беше пълна каша! Не можеше да му каже, че няма никакво намерение да се връща в Кулата, докато Елайда седи на Амирлинския трон. А „нещо глупаво“ почти със сигурност означаваше нещо, свързано с Ранд. И изглеждаше толкова разтревожен. За нея.
— Ще внимавам, Гавин. Обещавам ти. — „Толкова, колкото мога“ — добави тя наум; много малка добавка, но някак си я затрудни с другото, което трябваше да му каже. — Трябва да те помоля за още нещо. Ранд не е убил майка ти. — Как успя да го изрече това, напрягайки го до предела? Все едно, трябваше. — Обещай ми, че няма да вдигнеш ръка срещу Ранд, докато не ти докажа, че не го е направил.
— Заклевам се. — Отново го каза без колебание, но гласът му бе станал дрезгав, а ръцете му отново я стиснаха за миг. Тя не трепна — леката болка беше като отплата за болката, която тя самата му причини.
— Повярвай ми, Гавин. Той не го е направил, но ще ми трябва време, за да го докажа. — Как, в името на Светлината, щеше да го направи? Честната дума на Ранд нямаше да е достатъчна. Всичко беше така заплетено… Трябваше да се съсредоточи върху нещата едно по едно. „Какво ли замислят онези Айез Седай?“
— Ще зарежа всичко, на всичко ще изменя, само заради теб — възкликна Гавин. — Хайде, тръгни с мен, Егвийн. И ще забравим всичко това. Имам едно малко имение южно от Бели мост, с лозе и селце, толкова затънтено, че слънцето изгрява два дни по-късно. Светът няма да ни засегне там. Ще се оженим. Не знам колко време ще ни остане покрай ал-Тор и Тармон Гай-дон — не знам, но колкото и да е, ще го имаме заедно.
Тя вдигна очи и го изгледа удивена. А после се усети, че е изрекла последната си мисъл на глас — „Какво ли замислят Айез Седай?“ — и една ключова дума — измяна — дойде съвсем на място. Помислил си беше, че ще му поиска да ги шпионира. И щеше да го направи. Колкото и отчаяно да търсеше начин да го избегне, пак щеше да го направи, ако го помолеше. Всичко, бе обещал той, и имаше предвид всичко, каквото и да му струва. И тя си обеща; на него всъщност, макар да не беше обещание, каквото можеше да изрече на глас. Че ако той изтърве нещо, което може да й е от полза, ще го използва — трябваше! — но че няма да рови дори за най-малката дреболия. Каквото и да й струваше. Сарийн Немдал никога нямаше да го разбере, но това беше единственият начин да заслужи всичко онова, което той бе проснал в нозете й.
— Не мога — отвърна тя тихо. — Никога няма да разбереш колко много го искам, но не мога. — Изведнъж тя се засмя и усети сълзите, напиращи в очите й. — Ами ти? Измяна? Гавин Траканд, тази дума ти отива толкова, колкото тъмнината на слънцето. — Неизречените обещания бяха нещо хубаво, но не можеше да остави нещата така. Трябваше да използва това, което той можеше да й даде, и да го използва срещу онова, в което той вярваше. Дар някакъв трябваше да има. — Аз спя в шатрите, но всяка сутрин се разхождам из града. Влизам през портата Драконова стена скоро след изгрев слънце.
Той я разбра, естествено. Дарът й на вяра в думата му, свободата й, поставена в джоба му. Той взе ръцете й и ги извърна, за да целуне дланите й.
— Скъпа вещ ми даваш да държа. Ако ходя всяка сутрин при портата Драконова стена, някой със сигурност ще ме забележи, а и навярно няма да мога да идвам всяка сутрин, но не се изненадвай много, ако се появявам до теб скоро след като си влязла в града.
Когато Егвийн най-сетне излезе, слънцето беше изминало доста от пътя си към най-горещата част от следобеда и тълпите бяха пооредели. Сбогуването им бе отнело повечко време, отколкото си беше мислила — целувките с Гавин едва ли бяха точно упражнението, което Мъдрите очакваха от нея да прави, но сърцето й тупаше толкова учестено, че все едно че беше тичала.
— Смятаме да му предложим ескорт до Тар Валон — каза Катерин Алруддин и леко помръдна. Така и не можеше да реши дали кайриенските столове са толкова неудобни, колкото изглеждат, или тя си въобразява, че са неудобни, защото изглеждаха така. — След като той напусне Кайриен на път за Тар Валон, тук ще… настъпи вакуум.
Без сянка на усмивка, седнала в позлатения стол срещу нея, лейди Колавер леко се наведе напред.
— Заинтригувахте ме, Катерин Седай.
Катерин се усмихна.
— Смятаме да му предложим ескорт до Тар Валон — каза Несюне с леко раздразнение. Въпреки гладкото си лице тайренецът не преставаше да мести крака, притеснен от присъствието на една Айез Седай, и сигурно изпълнен с опасения, че може да й хрумне да прелее. — След като той напусне Кайриен на път за Тар Валон, тук ще има нужда от силна ръка.