Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Защо го мразиш? — Това в гласа му или беше омраза, или изобщо не беше го чула. — Гавин, той наистина е Преродения Дракон. Трябва да си чул какво се случи в Тийр. Той…
— Не ме интересува дори Създателят да се е въплътил в него! — изрева той. — Ал-Тор уби майка ми!
Очите на Егвийн едва не изскочиха от орбитите си.
— Гавин, не! Не, не го е направил той!
— Можеш ли да се закълнеш в това? Била ли си там, когато е умряла? Всички го казват. Че Преродения Дракон е завзел Кемлин и е убил Мургейз. Сигурно и Елейн е убил. За нея една думичка не мога да чуя. — Внезапно гневът му се стопи, той се отпусна, сведе глава и прошепна: — Нищичко не мога да разбера.
— Елейн е жива и здрава — каза Егвийн и с изненада усети, че е застанала плътно до него. Пресегна се и отново се изненада, щом прокара пръсти по косата му. Почувства го точно така, както си го спомняше. Пръстите й се дръпнаха като опарени. Сигурно беше, че ще се изчерви толкова, че бузите й ще пламнат, освен ако… По бузите на Гавин избиха червени петънца. Разбира се. И той си го спомняше, макар и като свой сън. — Елейн е в пълна безопасност, Гавин. Виж, за това мога да ти се закълна.
— Къде е тя? — попита той сподавено. — Къде е била досега? Мястото й сега е в Кемлин. Е, не в Кемлин — поне докато ал-Тор може да е там, — но в Андор. Къде е тя, Егвийн?
— Аз… не мога да ти кажа. Не мога, Гавин.
Той я изгледа, после въздъхна.
— Всеки път, когато те срещна, си все повече Айез Седай. — И се засмя някак насила. — Знаеш ли, че си представях как съм твой Стражник? Глупаво, нали?
— Ти ще бъдеш моят Стражник. — Не усети как думите излязоха от устата й, докато не излязоха; но щом ги изрече, разбра, че са истина. Онзи сън. Гавин, коленичил пред нея, и тя държи главата му. Можеше да означава сто различни неща или нищо, но сега го разбра.
Той й се ухили широко. Идиот такъв, мислеше, че се шегува!
— Не аз, разбира се. Галад, предполагам. Макар че ще трябва да набиеш всички други Айез Седай с тояга. Айез Седай, слугинчета, кралици, камериерки, търговки, селски невести… Виждал съм как го гледат. Не си прави труда да ми твърдиш, че не го мислиш за…
Най-простият начин да прекрати тези глупости беше да притисне с длан устата му.
— Не обичам Галад. Теб обичам.
Той продължаваше да се прави, че го приема само като жест, и се усмихваше под пръстите й.
— Не мога да бъда Стражник. Аз трябва да стана Пръв принц на Меча на Елейн.
— Щом кралицата на Андор може да бъде Айез Седай, значи и един принц може да бъде Стражник. И ти ще бъдеш мой. И си го набий добре в дебелата глава: говоря ти сериозно. И те обичам. — Той я зяпна. Поне не се усмихваше повече. Но не каза нищо. Само я зяпаше. Тя дръпна ръката си. — Е? Няма ли да кажеш нещо?
— Когато твърде дълго ти се иска да чуеш нещо — отвърна той тихо, — и после изведнъж, без никакво предупреждение, го чуеш, ти идва като удар на мълния и дъжд върху съсухрена земя. Зашеметен си, но не можеш да го чуеш достатъчно.
— Обичам те, обичам те, обичам те — каза му тя с усмивка. — Е?
В отговор той я надигна и я целуна. Беше досущ толкова хубаво, колкото сънищата. По-хубаво беше. Беше… Когато най-сетне я пусна на пода, тя увисна на раменете му; коленете й бяха омекнали.
— Милейди Айил Егвийн Айез Седай — каза той, — обичам те и не мога да чакам повече да ме обвържеш. — Изостави шеговитата официалност и добави по-меко: — Обичам те, Егвийн ал-Вийр. Каза ми, че искаш да ти направя услуга. Каква? Луната на гердан? Ще заръчам на златар да го направи за час. Звезди за косата ти? Ще…
— Не казвай на Койрен и останалите, че съм тук. Изобщо не им споменавай за мен.
Очакваше някакво колебание, но той каза само:
— От мен нищо няма да чуят за теб. И от никой друг, доколкото зависи от мен. — Замълча за малко и я хвана за раменете. — Егвийн, няма да те питам защо си тук. Не, само ме изслушай. Знам, че Сюан те е забъркала в кроежите си, и разбирам, че изпитваш чувство на вярност към един мъж от родното ти село. Това няма значение. Ти трябва да си в Бялата кула, да се учиш; помня как всички говореха, че един ден от теб ще стане могъща Айез Седай. Имаш ли някакъв план как да се върнеш без… наказания? — Тя поклати безмълвно глава и той продължи бързо. — Може би аз ще измисля нещо, ако ти не се сетиш преди мен. Знам, че не си имала никакъв избор, освен да се подчиниш на Сюан, но се съмнявам, че пред Елайда това ще има някаква тежест; всяко споменаване на това име може да ти струва главата. Но все някакъв начин ще измисля. Кълна се. Само ми обещай, че няма да… да направиш нещо глупаво. — За миг ръцете му я стиснаха почти до болка. — Просто ми обещай, че ще внимаващ.