Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Да не би мъжът ми… да ви забавлява? — Никога не удостояваше Ранд с титла, дори по име не го наричаше.
Той погледна следващите я салдейски жени. Всички го гледаха като кавалерийска част, готова да връхлети, със също толкова гранитни лица и скосени, ледени очи. Всичко, което очакваха, беше командата на Дейра. Спокойно можеше да повярва на разказите за салдейските жени, които вдигали мечовете на падналите си в боя мъже и отново повеждали воините в битка. Учтивостта не беше го довела доникъде с жената на Башийр; самият Башийр само вдигаше рамене и казваше, че тя била с труден характер, и все се хилеше, сякаш се гордееше с това.
— Предайте на лорд Башийр, че съм доволен — отвърна той. После обърна Джейде-ен и пое към Кемлин. Очите на салдейките сякаш се впиха в гърба му.
Луз Терин се кикотеше — това бе най-подходящата дума. „Никога не ръчкай жена, освен когато не ти се налага. Ще те убие по-бързо от най-освирепелия мъж, и то по много по-малък повод, макар да те оплаче след това.“
„Ти наистина ли съществуваш? — попита Ранд. — Има ли те като нещо повече от един глас?“ Отвърна му само същият тих налудничав смях.
По целия път до Кемлин, дори след като подминаха един от дългите пазари с керемидени покриви, очертаващи подходите към портите за Новия град, Ранд се тревожеше, че ще полудее — а ако полудееше, как щеше да направи това, което трябваше да направи? Само това му липсваше, Луз Терин да се шляе из главата му. Всички ли хора полудяваха по един и същ начин? Така ли щеше да свърши — като се смее и плаче за неща, които никой друг не вижда и не знае? Знаеше, че има един начин да оживее, макар привидно да изглеждаше невъзможен. „Ако ще живееш, ще трябва да умреш.“ Едно от трите неща, за които знаеше, че трябва да са истина, му бяха казани в един тер-ангреал, където отговорите винаги бяха истинни, макар че не беше лесно да се разберат. Но ако щеше да живее така… Не беше сигурен дали не предпочита да умре.
Трябваше да намери Елейн. Не можеше да гледа възхваляващите го хора по улицата; искаше му се да падне на колене, да им изреве, че Елейн е тяхната кралица. За да не ги слуша, той зарея поглед към небето, към покривите, към всичко друго, но не и към тълпата. И тъкмо затова забеляза мъжа в белия плащ, който се изправи на един покрит с червени керемиди покрив и надигна арбалет.
Всичко стана само за миг. Ранд сграбчи сайдин и преля, и стрелата се удари във Въздух и издрънча. Огнена топка се надигна от дланта на Ранд и порази стрелеца в гърдите, докато металната стрела отскачаше от щита. Пламъци обгърнаха мъжа и той с пронизителен вик се срина от покрива. А някой се хвърли към Ранд и го смъкна от седлото.
Той се удари силно в каменната настилка, нещо тежко го затисна… помъчи се да поеме дъх… и разбра, че държи Дезора за мишниците. Тя му се усмихна, с красива усмивка, а после главата й клюмна. Невиждащите й сини очи се взряха в него. Стрелата, щръкнала между ребрата й, се опря в китката му. Защо бе крила досега тази своя красива усмивка?
Нечии ръце го сграбчиха и го изправиха, Деви и Планински танцьори го избутаха към другата страна на улицата, пред някакъв тенекеджийски дюкян, и мигновено оформиха плътен кръг, с изпънати лъкове, с очи, претърсващи улицата и покривите, Отвсякъде се разнесоха викове и писъци, но улицата вече се беше разчистила на петдесетина крачки в двете посоки и човешката маса напираше да се измъкне. Очистена беше улицата, с изключение на телата. Дезора и още шест трупа, три от които на айилци.
— Тези места са като зайчи лабиринти — подхвърли Нандера, без очите й да спрат да претърсват покривите. — Ако тук се включиш в танца, ще се озовеш с нож в гърба преди да си разбрал за опасността.
— Това ми напомня веднъж край Седарски проход, когато… — почна Калдин. — А, май си имаме пленник. — Неколцина от неговите Хама Н’доре се бяха появили откъм кръчмата от другата страна на улицата и бутаха пред себе си мъж с вързани зад гърба ръце. — Може би ще ни каже кой е поръчал нападението. — Каза го така, сякаш ни най-малко не се съмняваше в това.
Миг след това няколко Деви излязоха от друга сграда с втори овързан мъж, който куцаше, лицето му бе окървавено. Скоро на улицата пред айилската стража се подредиха коленичили четирима мъже. Най-сетне полукръгът, задържащ Ранд, се охлаби.