Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Сигурни ли сте, че са съучастници? — попита Ранд. Не можеше да повярва колко мек излезе гласът от устата му, колко спокоен. Белфир щеше да реши всичко. „Белфир не — изпъшка му Луз Терин. — Никога вече.“ — Сигурни ли сте?
— Да — каза една от Девите. — Всички, които избихме, носеха това до един. — Тя дръпна плаща на окървавения мъж с вързаните ръце. Износен бял плащ, мазен и оцапан, със златен слънчев изгрев, извезан на гърдите. Другите трима също бяха с такива.
— Обесете ги — каза Ранд.
Мъжът с окървавеното лице едва не припадна. Ранд го сграбчи с потоци на Въздух и го изправи.
— Как се казваш?
— Ф-фейрал, м-милорд. Д-даймир Фейрал. М-моля в-ви, н-не ме бесете, м-милорд. Ще в-вървя в Светлината, к-кълна се!
— Голям късмет имаш, Даймир Фейрал. — Гласът на Ранд прозвуча в собствените му уши далечен като крясъците на Луз Терин. — Ти ще гледаш как приятелите ти увисват на бесилото. — Фейрал заплака. — После ще ти дадат кон и ще отидеш да предадеш на Педрон Ниал, че един ден и него ще обеся за това, което стана тук. — Ранд отхлаби потоците на Въздух и Фейрал се срина на земята и застена, че щял да язди чак до Амадор, без да спре. Тримата, които трябвате да умрат, го гледаха с презрение. Един дори го заплю.
Ранд ги изхвърли от ума си. Ниал беше единственият, когото трябваше да запомни. Оставаше още нещо, което трябваше да направи.
Той надигна булото, за да запомни лика на Дезора. Приличаше на заспала. Дезора, от септата Мусара на Рейн Айил. Толкова имена. Лия от Косайда Чарийн и Дайлин от Желязна планина на Таардад, и Ламелле от Пушлива вода на Миагома, и… Толкова много. Понякога изреждаше този списък име по име. Имаше едно име в него, което не беше добавил. Илиена Терин Морелле. Не знаеше как Луз Терин го беше включил там, но нямаше да го заличи, дори да знаеше как.
Беше и усилие, и облекчение, когато извърна лице от Дезора, чисто облекчение, когато разбра, че онова, което беше взел за втора загинала Дева, се оказа мъж, сравнително нисък за айилец. Болеше го и за мъжете, които загиваха заради него, но при тях можеше да си припомни една стара поговорка. „Остави мъртвите да почиват в мир и се погрижи за живите.“ Не беше лесно, но можеше да се насили да го стори. А същите думи не можеше дори да ги призове в ума ся, когато загиналият се окажеше жена.
Нечии поли, проснати по каменната настилка, привлякоха очите му. Не само айилци бяха загинали.
Металната стрела на арбалета я беше пронизала точно между плешките. Смъртта бе настъпила бързо — малка проява на милост. Той коленичи и я обърна внимателно по гръб. Върхът на стрелата се поканваше между гърдите й. Лицето беше на жена на средна възраст, вече прошарена. Тъмните й очи зееха широко отворени; приличаше на изненадана. Името й не знаеше, но запомни лицето й. Беше загинала за това, че се бе озовала на същата улица с него.
— Намерете семейството на тази жена и се погрижете да получат всичко, от което имат нужда — каза той на Нандера. — Злато… — Не беше достатъчно. Това, от което имаха нужда, бе да върне жена им, майка им да върне; не можеше да им го даде. — Погрижете се за тях — повтори той. — И разберете името й.
Върна се на мястото, където беше паднал от коня, и вдигна Драконовия скиптър. Късото парче от копие с пискюла му се стори тежко. Яхна Джейде-ен и каза:
— Тук направих каквото можах. — И смуши коня.
И да не можеше да изпревари паметта си, айилците поне изпревари. Поне за малко. Вече бе подал юздите на Джейде-ен на един от конярите и беше влязъл в палата, когато Нандера и Калдин го настигнаха, с около две трети от Девите и Планинските танцьори. Калдин изглеждаше кисел и раздразнен. А очите на Нандера направо пламтяха.
Преди да е успяла да го заговори, към него пристъпи госпожа Харфор, Първата слугиня, и каза високо:
— Милорд Дракон. Пристигна молба за аудиенция с вас от Надзорницата на вълните на клана Кателар от Ата-ан Миере.
— Морския народ? — каза той. — Те пък какво искат?
Рийни Харфор го изгледа търпеливо, мъчейки се да намери повод за снизхождение. Явно й беше трудно.
— Не мога да знам.
И да знаеше нещо Моарейн за Морския народ, не го беше включила в обучението му, но ако се съдеше по поведението на Рийни, Надзорницата на вълните беше важна особа. Титлата й определено звучеше важно. Това предполагаше Великата зала. Не беше влизал там, откакто се бе завърнал от Кайриен. Не че имаше някаква причина да избягва тронната зала — просто не му се беше налагало да ходи там.
— Привечер — каза той бавно. — Предайте й, че ще я приема преди залез. Предоставихте ли й добри покои? Както и за свитата й? — Съмняваше се, че особа с такава висока титла ще пътува сама.