Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Суран Маравейл ли е този, който е обсаждал Тар Валон? — попита изумен Ранд. Артур Ястребовото крило бе наложил двадесетгодишна обсада на Тар Валон и бе обявил награда за главата на всяка Айез Седай.
— Едва в последната година — поясни тя с леко нетърпение. — Според историческите хроники. — Явно беше, че не проявява особен интерес към Суран освен като към съпруг на Ишара. — Ишара била мъдра. Тя обещала на Айез Седай, че ще изпрати най-голямата си дъщеря да се учи в Бялата кула, спечелвайки си по този начин закрилата на Кулата и една Айез Седай за съветничка, на име Балаир. Била първата владетелка, която го направила. Други също последвали примера й, разбира се, но всички те претендирали за трона на Артур Ястребовото крило. — Сега вече я обзе настървеност, лицето й се оживи, бокалът остана забравен, свободната й ръка се заразмахва във въздуха. Думите занапираха неудържимо. — Цяло поколение изминало преди тази идея да заглъхне, въпреки че Нарасим Буран се опитал чак в последните десет години на Стогодишната война — един жалък провал, който завършил с главата му, набучена на пика само след година — и че усилието на Есмара Джетарес около тридесет години по-рано й спечелило силни позиции, докато не се опитала да завладее Андор и не изкарала последните си дванадесет години като гостенка на кралица Телайсиен. Най-накрая Есмара била убита, въпреки че няма данни защо някой е имал нужда да я убива, след като Телайсиен прекършила силата й. Разбирате ли, кралиците след Ишара, от Алесийнд до Линдел, следвали онова, което тя започнала, и то не само с изпращането на дъщерите си в Кулата. Ишара най-напред наредила на Суран да подсигури земите около самия Кемлин, само няколко села в началото, след което бавно започнала да разширява владенията си. Цели пет години й трябвали, за да стигнат границите й до Еринин. Но земята, която владеели андорските кралици, била неоспоримо тяхна, докато повечето други, които наричали себе си крале и кралици, продължавали да се интересуват повече как да завладеят още територии, вместо да укрепят това, което вече притежавали.
Тя замълча да си поеме дъх и Ранд побърза да отвори уста. Еления му беше изброила всички тези хора все едно, че ги познаваше лично, но главата му бе закръжила от имена, които досега не беше чувал.
— Защо няма Дом на Маравейл?
— Никой от синовете на Ишара не доживял до повече от двадесет години. — Еления сви рамене и отпи от пунша си; този въпрос не я интересуваше. Но той й предложи нова тема. — Девет кралици са царували по време на Стогодишната война и никоя не е имала син, който да преживее двадесет и третата си годишнина. Битките били непрестанни и Андор бил притискан от всички страни. Ами че по времето на Марагайн четирима крале повели войските си срещу нея — има едно градче, наречено на тази битка, на същото място. Кралете били…
— Но всички тези кралици били потомки на Суран и Ишара, нали? — бързо се намеси Ранд. Ако я оставеше, щеше да му изброява събитията ден по ден. Той седна и й даде знак да заеме стола срещу него.
— Да — отвърна тя с неохота. Вероятно защото ставаше дума и за Суран. Но след това лицето й моментално просветна. — Виждате ли, въпросът е в това колко от кръвта на Ишара носи в жилите си един или друг. Колко родословни линии те свързват с нея и до каква степен. В моя случай…
— Не ми е много лесно да го разбера. Да вземем за пример Тигрейн и Мургейз. Мургейз е имала най-големи права да наследи Тигрейн. Предполагам това означава, че Мургейз и Тигрейн са били кръвно свързани?
— Бяха братовчедки. — Еления направи усилие да прикрие раздразнението си, че я прекъсват толкова често, особено сега, когато беше толкова близо до сърцевината на това, което искаше да каже, но все пак устните й се присвиха недоволно.
— Разбирам. — Братовчедки. Ранд отпи дълбоко и наполовина изпразни бокала си.
— Всички сме братовчеди. — Мълчанието му сякаш я окуражи. Усмивката й се върна. — След над хиляда години бракове няма и един Дом, който да не носи поне капка от кръвта на Ишара. Но това, което е важно, е степента и броят на свързващите линии. В моя случай…
Ранд примигна.
— Всички сте братовчеди? Всички? Това не ми се струва въз… — Той се наведе напред. — Еления, ако Мургейз и Тигрейн бяха… търговки, или селяни… колко близко щеше да бъде родството им?
— Селяни? — възкликна тя и се втренчи в него. — Милорд Дракон, що за странна… — Кръвта бавно се изцеди от лицето й: той в края на краищата беше селянин. Тя нервно облиза устни. — Предполагам… Трябва да помисля. Селяни. Предполагам това означава да си представим всички Домове като селяни. — По лицето й премина нервен тик и тя бързо пресуши пунша си. — Ако бяха селяни, предполагам, че никой нямаше да ги смята за родственици. Всички тези връзки остават твърде далеч назад. Но те не са, милорд Дракон…