Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
После портата се отвори широко и навън се изсипа тълпа от кланящи се слуги в ливреи. От портата излезе Несюне Биара, следвана от висок млад мъж, изсечен сякаш от камък.
Егвийн припряно отпусна сплита, освободи сайдар и вдиша дълбоко, за да се успокои — моментът не беше подходящ за паника. Несюне и Стражникът й си казаха нещо и тъмнокосата Кафява сестра огледа улицата, най-напред в едната посока, после в другата. Явно търсеше нещо.
Егвийн реши, че в края на краищата моментът е доста подходящ за паника. Бавно се отдръпна от стената, да не би да привлече острото око на Несюне, извърна се веднага щом се оказа извън полезрението й и побягна през навалицата. И пробяга едва три крачки, защото се блъсна в някаква каменна стена, отхвърча назад и се друсна насред улицата така здраво, че подскочи още веднъж върху нагорещената каменна настилка.
Зашеметена, тя вдигна очи и само след миг се зашемети още повече. Каменната стена се оказа Гавин — гледаше я, не по-малко слисан от самата нея. Очите му бяха най-сияйно сини. И тези меденозлатисти къдрици… Дощя й се отново да зарови пръсти в тях. Усети, че лицето й става пурпурночервено. „Никога не си го правила — каза си твърдо тя. — Онова беше само сън!“
— Удари ли се? — каза той притеснено и понечи да коленичи до нея.
Тя се изправи и припряно заизтупва полите си; ако можеше да си поиска да й се изпълни едно желание тутакси, щеше да е да не се изчервява повече. Вече бяха привлекли цял кръг от зяпачи. Хвана го под мишницата и го повлече по улицата, накъдето беше тръгнала. Един поглед през рамо не й показа нищо друго освен гъстата тълпа. Дори Несюне да беше стигнала до същия ъгъл, нямаше да види нещо повече. Въпреки това Егвийн не забави крачка и тълпата започна да отваря път пред една айилка и един мъж, който беше достатъчно висок, за да мине за айилец, макар да носеше меч. Походката му обаче показваше, че знае как да го използва — походка на Стражник.
След десетина крачки тя с неохота издърпа ръката си от неговата. Той обаче пак я хвана и тя го остави да я задържи.
— Не би трябвало да обръщам внимание на факта, че си облечена като айилка, нали? — каза той. — Последното, което чух за теб, бе, че си в Иллиан. И не би трябвало да питам и защо бягаш от един палат, в който са отседнали шест Айез Седай. Странно поведение за една Посветена.
— Никога не съм била в Иллиан — отвърна тя, като се огледа трескаво да не би някой айилец наблизо да я чуе. Неколцина погледнаха към нея, но никой не беше достатъчно близо. Изведнъж това, което той й каза, стигна до съзнанието й. Тя погледна зелената му камизола, същата като на войниците на стража пред къщата. — Ама ти си с тях! С Айез Седай от Кулата. — Светлина, пълна глупачка беше, че не го разбра още когато го видя.
Лицето му за миг се вкочани, после омекна.
— Командвам почетната стража, която Айез Седай доведоха да придружи Преродения Дракон до Тар Валон. — Гласът му представляваше странна смесица от ирония, гняв и отегчение. — Стига да реши да дойде, разбира се. И ако е тук. Доколкото разбирам, той… се появява и изчезва. Койрен е разколебана.
Сърцето на Егвийн подскочи.
— Аз… Трябва да те помоля за една услуга, Гавин.
— Всичко друго освен две неща — отвърна той простичко. — Няма да навредя на Елейн или на Андор и няма да стана Заклет в Дракона. Всичко друго, което ми е по силите.
Към тях се извърнаха няколко глави. Всяко споменаване на Заклетите в Дракона привличаше ушите.
— Трябва да поговоря с теб насаме — каза тя. „Ако някоя е обвързала Гавин за Стражник, ще я…“ Странно, но мисълта не я развълнува особено.
Без повече приказки, той я отведе в един близък хан, „Дългучът“, където подхвърлената на дебеличката ханджийка златна крона им спечели почти благоговеен реверанс и малка частна гостна — облицована с тъмна ламперия, с тежка полирана маса, столове и синя ваза със сухи цветя на камината. Гавин затвори вратата и когато двамата застанаха един срещу друг, в стаичката изведнъж се възцари някаква неловкост. Светлина, ама и него си го биваше — великолепен досущ като Галад, и с тази коса, закъдрена покрай ушите му…
— Тази жега от ден на ден става все по-непоносима — изсумтя Гавин, измъкна носна кърпа и изтри лицето си, след което й я подаде. Изведнъж се сети, че е използвана, и отново се окашля. — Чакай, мисля, че имам още една.
Тя измъкна своята, докато той ровеше по джобовете си.
— Гавин, как е възможно да служиш на Елайда след онова, което направи тя?
— Младоците служат на Кулата — отвърна той, но примигна неспокойно. — Правим го, след като… Сюан Санче… — Очите му станаха леденостудени. — Егвийн, майка ми казваше: „Дори една кралица трябва да се подчинява на законите, които създава, иначе законът няма да е закон“. — Той поклати глава. — Не трябваше да се изненадвам, че те намирам тук. Трябваше да се сетя, че ще си там, където е ал-Тор.