Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Върховният лорд Мейлан облиза устни.
— Защо ми казвате това?
Усмивката на Несюне можеше да означава какво ли не.
Когато Сарийн влезе в дневната, там бяха само Койрен и Ериан. Пиеха чай. И един слуга в ъгъла, който чакаше да им долее, разбира се. Сарийн му даде знак да излезе.
— Виж, Берелайн може да се окаже костелив орех — каза тя, след като вратата се затвори. — Не знам дали ябълката или камшикът ще свърши по-добра работа при нея. Утре трябва да се видя с Араком, нали така, но ми се струва, че с Берелайн ще трябва повече време.
— Ябълка или камшик — отвърна рязко Ериан. — Каквото е нужно. — Лицето й приличаше на бял мрамор, обкръжен от гарванови криле. Тайният порок на Сарийн беше поезията, въпреки че никога нямаше да допусне някой да разбере, че се интересува от нещо толкова… емоционално. Щеше да умре от срам, ако Виталиен, Стражникът й, откриеше, че е писала стихове, в които го сравнява с леопард и с какви ли не още изящни, мощни и страшни животни.
— Я се стегни, Ериан — каза Койрен. — Това, което всъщност безпокои Сарийн, е един слух, който е чула Галина. Слух, че една Зелена сестра била в Тийр с младия Ранд ал-Тор и че сега е тук, в Кайриен. — Тя винаги го наричаше „младия Ранд ал-Тор“, сякаш за да напомни, че той е млад, и поради това — неопитен.
— Моарейн, а сега и Зелена — отрони замислено Сарийн. Това наистина можеше да означава неприятности. Елайда настояваше, че Моарейн и Сюан са действали сами, оставяйки ал-Тор на свобода без надзор, но дори само още една Айез Седай да беше замесена, това можеше да означава, че са замесени и други, а тази нишка можеше да доведе до някои, навярно мнозина, от онези, които бяха избягали от Кулата, когато свалиха Сюан. — Все пак това е само слух.
— А може би не — каза Галина от вратата — тъкмо влизаше. — Още ли не сте чули? Някоя е преливала към нас тази сутрин. С каква цел, не мога да кажа, но приблизително можем да си го представим, струва ми се.
Мънистата, сплетени в тънките черни плитчици на Сарийн нежно изтракаха, щом тя поклати глава.
— Това още не доказва, че има Зелена, Галина. Дори не е доказателство за Айез Седай. Чувала съм, че някои айилки можели да преливат, онези, Мъдрите, както ги наричат те. Може и да е някоя нещастница, изгонена от Кулата, защото не е могла да мине изпита за Посветена.
Галина се усмихна — резка от бели зъбки сред тъмноока строгост.
— Мисля, че е доказателство за Моарейн. Чувала съм, че си има някаква хитринка за подслушване, а и не вярвам много на тази приказка, че е мъртва, твърде удобна е и твърде смътна, след като никой не е видял тялото и никой не може да опише подробностите.
Това също тревожеше Сарийн. Отчасти защото Моарейн й беше харесвала — двете бяха приятелки като новачки и Посветени, въпреки че Моарейн я водеше с една година, и това тяхно приятелство се беше запазило през няколкото им срещи в последвалите години — и отчасти защото версията наистина беше твърде смътна и твърде удобна за прикритие — Моарейн изчезнала, загинала по-точно, тъкмо когато над главата й е надвиснала заповед за задържане. Моарейн беше напълно способна да фалшифицира собствената си смърт при такива обстоятелства.
— Значи ти вярваш, че си имаме работа както с Моарейн, така и с една Зелена, чието име не знаем? Все пак това е само голо разсъждение, Галина.
— Това, което вярвам — каза Галина, — е, че въпросната Зелена е Моарейн. Какъв по-добър начин да се укрие от този да умре и после отново да се появи като някоя друга или от друга Аджа? Чух дори, че тази Зелена била ниска. Всички знаем, че Моарейн далеч не може да бъде наречена висока жена.
Сарийн се слиса. Моарейн? Да заяви, че е от друга Аджа, не нейната? Едва ли. Сарийн никога не се беше омъжвала — нелогично беше да повярва, че двама души могат да останат съвместими за цял живот — но единственото, което можеше да сравни с това, беше да преспиш с мъжа на друга жена. Все пак това, което я зашемети, беше самото обвинение, не възможността да е вярно. Тъкмо се канеше да им напомни, че на света има и други ниски жени, когато Койрен каза:
— Сарийн, време е отново да си поемеш реда. Трябва да сме подготвени, каквото и да се случи.
— Това не ми харесва — каза твърдо Ериан. — Все едно че се подготвяме за поражение.
— Въпрос на логика — каза Сарийн. — Когато разделиш времето на най-малките му възможни отрязъци, не е възможно да предвидиш със сигурност какво ще се случи между единия отрязък и другия. След като преследването на ал-Тор до Кемлин може да означава, че когато пристигнем там, той може да се окаже тук, оставаме тук със същата сигурност, че в някой момент той ще се върне, при все че това може да се случи утре или след месец. Всяко отделно събитие през всеки час от това чакане, или всяко съчетание от събития би могло да ни остави без алтернатива. Така че подготовката е напълно логична.