Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Тя ги отказа. Наели са стаи в „Топката и обръча“. — Устните на Първата слугиня леко се присвиха: явно беше, че колкото и висопоставена да е една Надзорница на вълните, в очите на Рийни Харфор това не е редно. — Бяха много изтощени от пътя, едва стояха на краката си. Дойдоха на коне, не с каляска, а не мисля, че са свикнали да яздят. — Тя примигна, като че ля изненадана от себе си, че си е позволила да развърже толкова езика си, а после си възвърна сдържаността и продължи: — Още едно лице иска да се срещне с вас, милорд Дракон. — В тона й се долови нотка на неприязън. — Лейди Еления.
Ранд едва се сдържа да не направи гримаса. Не се съмняваше, че Еления си е приготвила поредната лекция за правата си върху Слънчевия трон. Нямаше да е трудно да й бъде отказано. Все пак той наистина трябваше да понаучи нещо за историята на Андор, а никой друг подръка не я знаеше повече от Еления Саранд.
— Пратете я в покоите ми, моля.
— Вие наистина ли държите щерката-наследница да получи трона? — Тонът на Рийни не беше груб, но цялата й сдържаност се беше стопила. Лицето й не се промени, но Ранд беше сигурен, че при един грешен отговор ще изреве с цяло гърло: „За Елейн и Белия лъв“ и ще се опита да го халоса.
— Държа — въздъхна той. — Лъвският трон принадлежи на Елейн. В името на Светлината и на надеждата ми за прерождение, истина е.
Рийни го изгледа мълчаливо, а после се поклони и каза:
— Ще я изпратя при вас, милорд Дракон. — И се обърна и тръгна да излиза.
— Един изкусен враг — изрече разгорещено Калдин преди Рийни да е изминала и пет крачки — ще ти устрои слаба засада, през която да можеш да пробиеш. Та самоуверен от това, че си преодолял заплахата, да охлабиш охраната и да се натъкнеш на втората, по-силна засада.
Веднага след него Нандера промълви с леден глас:
— Младежите може да са самонадеяни, младежите може да са прибързани, младежите може да са глупци, но Кар-а-карн не може да си позволи да се държи като младеж.
Ранд ги изгледа и отвърна само:
— Сега отново сме в палата. Изберете си двамата. — Не го изненада много, че избраха себе си, и изобщо не го изненада, че го последваха тутакси, загърнати в гробно мълчание.
Пред вратата на покоите си им каза да пуснат вътре Еления, когато дойде, и ги остави в коридора. Вътре го чакаше приготвен сливов пунш в кана със сребърен обков, но той не го докосна.
Почукване по вратата възвести появата на Еления — бе облечена в рокля, извезана със златни рози. На всяка друга жена това щяха да са просто рози; на дрехата на Еления те означаваха Короната на розата.
— Милорд Дракон е твърде милостив да ме приеме.
— Искам да те попитам нещо за андорската история — каза Ранд. — Искаш ли сливов пунш?
Очите на Еления се разшириха от възторг. Несъмнено беше обмислила как да насочи Ранд точно към тази тема, за да може да предяви претенциите си, а ето че той сам я предложи. На лисичето й лице изгря усмивка.
— Позволете ми честта сама да налея на милорд Дракона! — отвърна тя и изприпка към масата, без да дочака да й махне снизходително с ръка. Толкова беше доволна от обрата на събитията, че той почти очакваше да го бутне на стола и да го накара да си вирне двата крака. — По кой пункт от историята бих могла да ви осветля?
— Изобщо за… — Ранд се намръщи: така щеше да й даде повод да изброи цялото си родословие само в две изречения. — Тоест, как Суран Маравейл е довел тук жена си. Той не беше ли от Кемлин?
— Ишара е довела Суран, милорд Дракон. — Усмивката на Еления стана извинителна. — Майката на Ишара била Ендара Казалайн, която по онова време била губернаторка на Артур Ястребовото крило — провинцията се наричала Анддор — и същевременно дъщеря на Джоал Рамедар, последния крал на Алддешар. Суран бил само… само пълководец. — За малко щеше да каже: „от простолюдието“, Ранд беше готов да се обзаложи за това. — Макар и най-добрият от военачалниците на Ястребовото крило, разбира се. Ендара се оттеглила от властта и коленичила пред Ишара като пред кралица. — Странно защо, Ранд не вярваше, че всичко това е станало точно така, или толкова гладко. — Времената били твърде тежки, разбира се, почти толкова, колкото през Тролокските войни. Когато Артур Ястребовото крило умрял, всеки благородник пожелал да стане върховен крал. Или върховна кралица. Ишара обаче съобразила, че никой няма да може да го постигне — твърде много фракции възникнали и твърде много съюзи се нарушавали скоро след като възниквали. Тя убедила Суран да вдигне обсадата на Тар Валон и го довела тук с толкова войска, колкото могъл да събере.