Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Мийзи погледна въпросително Апсалар и тя каза:
— Само предполагам, но според мен е момиче на име Чалис.
Мийзи затвори очи.
— Чалис Д’Арл, дворцовото сладурче напоследък. — Лицето й омекна от съчувствие. — Ох, момче. Такава била работата значи.
Той се сепна и я изгледа ядосано.
— Вече не е.
Мийзи се усмихна.
— Добре. Засега — продължи тя, скръстила ръце на гърдите си, — ще изчакаме тука, докато падне нощта, а после ни чакат покривите. Не се безпокой, ще оправим нещата, момко.
Апсалар стана.
— Казвам се Апсалар. Радвам се да се запозная с теб, Мийзи. И благодаря, че помагате на Крокъс.
— Апсалар, а? — Усмивката на Мийзи се разшири. — Е, предполагам, че покривите няма да са проблем за теб.
— Никакъв — отвърна тя, кой знае как разбрала, че жената е права.
— Много добре — каза Мийзи. — А сега какво ще кажете да си намерим нещо за пиене?
— Мийзи — попита Крокъс, — да знаеш къде може да е отишъл чичо ми?
— Виж, тук не мога да ти помогна, момче. Представа нямам.
За старата жена на стъпалата не беше сигурна, но виж, другата долу, която се криеше в сенчестата ниша и наблюдаваше неотлъчно сградата — виж, за тази трябваше да се погрижи. Изглежда, че този Монетодържач си имаше защита.
Серрат не беше особено притеснена. След нейния господар Аномандър Рейк я смятаха за най-опасната между Тайст Андий на Лунния къс. Намирането на момчето — слуга на Опонн — не се беше оказало трудно. След като господарят й беше дал нужните описания, беше лесно да се открие магическият знак на Опонн. Отгоре на всичко тя вече го беше срещала — и то у същото това момче — по покривите преди две седмици. Агентите й бяха проследили онази нощ Монетодържача и го оставиха чак когато влезе в хана „Феникс“ — но само по нейна заповед. Ако тогава беше предположила това, което знаеше сега, присъствието на Опонн щеше да приключи още онази нощ.
Лош късмет, усмихна се Серрат и зае по-удобна позиция на покрива. Подозираше, че са се движили през нощта. Колкото до криещата се долу жена, щеше да се наложи да я премахне. Всъщност едно замъгляващо заклинание и малко повечко сенки и тя много лесно щеше да може да заеме мястото на жената.
Другата жена, вътре с Монетодържача, изобщо нямаше да заподозре. Серрат кимна. Да, точно така щеше да го изиграе.
Но засега трябваше да изчака. Търпението винаги се възнаграждава.
— Е — каза Мурильо, докато оглеждаше тълпата, — тук ги няма. Което означава, че са с Мамът.
Круппе вдиша дълбоко задимения въздух.
— Ех, цивилизация. Круппе вярва, че преценката ти е точна, приятелю. Щом е така, спокойно можем да поотдъхнем тук, да пийнем и да хапнем за час-два. — След което влезе в гостилницата и закрачи към масата си.
Неколцина стари познайници, насядали на масата, прибраха халбите си и се заизвиняваха ухилени. Круппе им отвърна с поклон и с шумна въздишка се намести на обичайния си стол. Мурильо спря при тезгяха и поговори малко със Скърви, след което отиде при Круппе.
Контето изтупа прахта от ризата си, огледа със съжаление омачканите си от пътя дрехи и каза:
— Душата ми жадува за една хубава баня. Скърви е видял Ралик тук, говорел с някакъв непознат. Оттогава никой не го е виждал.
Круппе махна незаинтересовано с ръка и заяви:
— Ето, че милата Сълти пристига.
След малко на масата вече стоеше кана студена бира. Круппе изтри халбата си с копринената кърпа, после я напълни с пенливото питие.
— Не трябваше ли да докладваме на Барук? — попита Мурильо и изгледа приятеля си.
— Всичко с времето си — отвърна Круппе. — Първо трябва да се съвземем след тежките изпитания. Ами ако Круппе вземе, че си изгуби гласа по средата на въпросния доклад? Каква ще му е ползата на Барук тогаз? — Вдигна халбата си и отпи дълбоко.
Мурильо забарабани нервно по масата с пръсти, очите му не спираха да оглеждат тълпата. После и той наля халбата си.
— Та, след като вече знаеш с какво сме се захванали двамата с Ралик, какво смяташ да правиш по въпроса?
Круппе вдигна вежди.
— Кой, Круппе ли? Ами, само добро, разбира се. Навременна помощ и прочие. Няма нужда да кипим и да фучим, приятелю Мурильо, драги. Непременно продължете каквото сте намислили. Мислете за благоразумния Круппе като за една добра гувернантка.
— Дъх на Гуглата — простена Мурильо и завъртя очи. — Досега се оправяхме чудесно и без твоята помощ, Круппе. Най-доброто, което можеш да направиш за нас, е да не ни се пречкаш. Не се меси.
— И да оставя своите приятели на произвола на съдбата? Глупости!
Мурильо допи халбата си и стана.