Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Кой? — попита дрезгаво Ралик. — Кой е бил свръзката?
— Ще стигна и до това. Първо, поръчката е била приета, защото заплащането е сериозно. Знаят, че Кол в момента е извън Даруджистан. Просто го чакат да се върне.
— Името на убиеца.
— Оцелот. — Мъжът стана. — Змиорката ти желае успех във всички начинания, Ралик Ном. Така свършва съобщението. Лека вечер. — Обърна се да си тръгне.
— Чакай.
— Да?
— Благодаря ти — каза Ралик.
Непознатият се усмихна и си тръгна.
Убиецът зае мястото му и опря гръб на стената. Махна на Сълти, вече приготвила кана бира и халба. Тя притича. Зад нея, с малко по-ленива стъпка, се приближиха Ирилта и Мийзи. Двете се настаниха, без да питат, всяка стиснала халба в ръка.
— Всички още дишат — каза Ирилта и вдигна чашата си. — Е, наздраве.
Мийзи също вдигна своята и двете отпиха по една яка глътка. После Мийзи се наведе над масата.
— Някаква вест за Круппе и момчето?
Ралик поклати глава и каза:
— Може и да не съм тук, когато се върнат. Кажи на Мурильо да продължава, ако не се появя и ако… се случат други събития. А ако това се случи, предай му, че очите на нашия човек все още са отворени. — Вдигна халбата си и я пресуши наведнъж. После стана. — И не ми пожелавай късмет.
— А успех? — попита Мийзи и на широкото й лице се изписа тревога.
Ралик кимна. И излезе от гостилницата.
Аномандър Рейк криеше нещо. Барук беше сигурен в това. Гледаше умислено огъня в камината, стиснал в едната си ръка чаша с козе мляко и комат хляб. Защо Тайст Андий беше позволил на имасеца да влезе в гробницата? Задал беше вече този въпрос на седящия до него лорд, но май нямаше да получи скоро отговор. Вместо това единственото, което получи от Рейк, беше дразнещото му самодоволство. Барук отхапа от сухия комат и той изхрущя между зъбите му.
Рейк изпружи крака към огъня и въздъхна.
— Странно време за вечеря.
— Цялото ми време е объркано напоследък — отвърна с пълна уста Барук. После отпи от млякото.
— Представа нямах, че Господарят на Сянката и Опонн са се намесили в събитията — каза Рейк.
Барук усети погледа му, но продължи да гледа в огъня.
— За Опонн се досещах — рече той. — Но нищо определено.
Рейк изсумтя.
Барук отпи още една глътка.
— Траеш си. Е, и аз ще направя същото.
— Това до нищо няма да ни доведе — сряза го Рейк.
— Твоите гарвани са видели как жената и Т’лан Имасс са влезли в гробницата. Още ли вярваш, че ще се провалят?
— А ти? — отвърна Рейк със същия тон. — Доколкото си спомням, това беше твоята позиция по въпроса, Барук. Доколкото засягаше и засяга мен, все едно ми е дали ще успеят, или не. И в двата случая ще има бой. Подозирам, че си си представял, че ще се намери начин той да се избегне. Очевидно разузнаването ти за империята Малазан е доста слабо. Ласийн познава само едно нещо и това е силата. Няма да обръща внимание на властта тук, докато тя не се разкрие, и тогава ще те удари с всичко, което й е подръка.
— И ти просто чакаш да стане това? — Барук се навъси. — Ето как рухват градовете. Ето как умират хиляди хора. Това май няма никакво значение за теб, Аномандър Рейк? Стига ти да спечелиш накрая?
На тънките устни на Господаря на Лунния къс заигра лека усмивка.
— Много точна преценка, Барук. В този случай обаче Ласийн иска да получи Даруджистан непокътнат. А аз смятам да й попреча. Но унищожаването на града само за да не стане нейната би било твърде лесно. Това можех да го уредя още преди седмици. Не, искам Даруджистан да си остане така, както е. И при това — извън ръцете на Ласийн. Виж, това би било победа, алхимико. — Сивите му очи се бяха приковали в Барук. — Иначе нямаше да търся съюз с теб.
Алхимикът се намръщи.
— Освен ако не замисляш предателство.
— Барук — тихо заговори Рейк, — както знае всеки командир с дълъг опит, измяната ражда измяна. Веднъж извършена, все едно дали срещу враг, или срещу съюзник, тя се превръща в законен избор за всеки твой подчинен, от най-низшия редник, стремящ се към повишение, до личните ти адютанти, охрана и офицери. Моят народ знае за съюза ни с теб, алхимико. Ако те предам, едва ли бих останал задълго Господар на Лунния къс. И с право.