Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
На ниска пейка пред вратата седеше внушителната фигура на Пилето. Сребристата му коса, спускаща се над раменете, проблясваше на лунната светлина. Беше гол. Тялото му бе покрито с плетеници от линии и кръгове, изрисувани с бяла и черна кал — маска, която носеха всички участници в Съвещанието, за да могат да ги разпознаят духовете.
В краката на Пилето бяха поставени два глинени съда единият с бяла, другият с черна кал. По блестящия му поглед Калан можеше да познае, че той е в транс, нямаше нужда да му се обажда. Знаеше какво трябва да направи.
Откопча колана си.
— Чандален, би ли се обърнал? И помоли хората си да сторят същото.
Това бе най-многото, което можеше да допусне в полза на свенливостта си при тези обстоятелства. Чандален подвикна на ловците на своя език.
— Аз и хората ми ще пазим къщата на духовете, докато вие със старейшините сте вътре — каза й през рамо той.
След като се съблече и се изправи гола в студения нощен въздух, Пилето, смълчан, започна да налага лепкавата кал върху тялото й, за да могат духовете да разпознаят и нея. От близката ниска ограда наблюдаваха сънени кокошки. Каменният зид все още носеше следите от меча на Ричард.
Калан знаеше, че е длъжна да го направи, да влезе и да говори с духовете. Но не изгаряше от желание. Духовете се извикваха само в случаи на крайна необходимост и макар понякога да се стигаше до нужните отговори, тези срещи никога не бяха особено приятни.
Щом Пилето приключи с полагането на бялата и черната кал по тялото й, без да пророни дума, я поведе навътре. Шестимата старейшини седяха в кръг около черепите на предците, подредени в средата. Пилето зае мястото си, Калан също седна в кръга — срещу него, вдясно от приятеля си Савидлин. Не му каза нищо — той също бе изпаднал в транс, загледан в духа в центъра на кръга, който тя още не можеше да види.
Зад нея бе оставена плетена кошница. Знаейки предназначението й, Калан я взе и бръкна вътре. Колебливо извади гърчещата се жаба, от онези, наречени „жаби на червените духове“, и я притисна между гърдите си — единственото място, което не бе боядисано с кал.
Слузта на жабата я загъделичка. Калан я пусна и се хвана за ръцете на старейшините от двете й страни. Не след дълго усети как се унася.
Стаята започна да се върти зашеметяващо. Бе издигната над познатия й свят и отнесена в бушуваща вихрушка от светлина, сенки, аромати и звуци. Черепите се въртяха заедно с нея.
Времето се изкриви, също както ставаше в Плъзгата, но не толкова приятно. Усещането бе дезориентиращо, по челото й изби пот.
Появи се духът.
Сияещата му фигура се поклащаше точно пред нея, но тя не можеше да си спомни кога се е появила. Просто си беше там.
— Дядо — прошепна тя на езика на Калните. Чандален й бе казал, че на Съвещанието е дошъл духът на дядо му, но тя и без друго го позна — нали той бе нейният защитник. Усети връзката с костта, принадлежала нему в някогашния му живот.
— Дете — неземният звук на гласа му, излизащ през гърлото на Пилето, предизвика иглички по кожата й. — Благодаря ти, че се отзова.
— Какво желае духът на нашия предтеча от мен?
Устните на Пилето се разтвориха и отвътре проехтя гласът на духа:
— Това, което отчасти бе поверено на нас, е обругано.
— Поверено на вас? Какво ви е било поверено?
— Храмът на ветровете.
Голата плът на Калан настръхна.
Поверен на духовете? Главата й отплува нанякъде. Светът на духовете бе отвъдният свят, светът на мъртвите. Как е възможно храм, построен от инертни материали като камък, да бъде изпратен в отвъдното?
— Храмът на ветровете е в света на духовете?
— Храмът на ветровете съществува отчасти в света на мъртвите, отчасти в света на живите. Той е и на двете места, в двата свята едновременно.
— На двете места, в двата свята едновременно? Как е възможно подобно нещо?
Сияещата фигура, подобна на сянка, изваяна от светлина, повдигна ръка.
— Дървото творение на земята ли е, подобно на червеите, или на въздуха, подобно на птиците?
Калан би могла да отговори простичко, но знаеше, че с духове не се спори.
— Уважаеми дядо, предполагам, че дървото не принадлежи на нито един от двата свята и в същото време и на двата.
Духът като че ли се усмихна.
— Да, дете — каза той през устата на Пилето. — Така е и с Храма на ветровете.
Калан се наклони напред.
— Искаш да кажеш, че Храмът на ветровете е като дърво, с корени в този свят и клони във вашия?