Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Беше препускала с великолепното животно!
Обърна се към Елбраян, който се бе запътил към горичката, и тръгна след него. Когато го видя да изчезва между дърветата, спря за миг и се поколеба, мъчейки се да си изясни какво точно изпитва.
После тръсна глава и хвърли поглед към Симфония, който се изправи на задни крака и изцвили, сякаш я подканяше да последва Елбраян. Необуздан, неконтролируем, ужасяващо силен — също като чувствата, които напираха в нея и заплашваха да я погълнат.
Тя продължи напред, навлезе между дърветата и много скоро достигна неголяма полянка. Елбраян вече беше там и се грижеше за огъня, който току-що беше наклал. Пони го наблюдаваше как събира съчки, как ги подрежда, как подухва лекичко, за да се разгорят.
Необуздан, неконтролируем, ужасяващо силен. Тези думи се въртяха като заклинание в съзнанието й, предупреждаваха я, ала в същото време я изкушаваха. Отпуснатите покрай тялото й ръце неволно се свиха в юмруци, тя задъвка долната си устна и още по-напрегнато се взря в мъжа, заел мястото на момчето, с което беше споделила детството си.
Боеше се от онези спомени, които още не бе извикала на повърхността, ала докато гледаше Елбраян разбираше, че много скоро ще й се наложи да го стори.
Пристъпи напред и той се изправи. Съвсем близо един до друг, те се гледаха безмълвни, без да усещат времето около себе си.
И тогава той направи последната крачка, която ги делеше, и се приведе над нея. Младата жена неволно ахна, очаквайки черните крила на ужаса отново да заплющят край нея, очаквайки страховит писък да проехти в съзнанието й. Ала единственото, което почувства, бе топлото му тяло и вкуса на устните му върху своите, единственото, което чу, беше учестеното му дишане.
Целувката им ставаше все по-настоятелна и постепенно страховете на Пони се стопиха, пометени от вихъра на връхлетелите я чувства. Целуваше го със същата страст, с която той нея, устните й се отвориха и допуснаха езика му да проникне между тях.
После изведнъж се отдръпнаха един от друг и като се взря в дълбоките й сини очи, Елбраян протегна ръка и разкопча наметката й. Младата жена я остави да падне на земята и почувства хладния въздух върху кожата си. Елбраян вече разкопчаваше копчетата на ризата, докато най-сетне и последната й дреха се свлече на земята. Не изпитваше никакво притеснение, никакво неудобство или срам, призраците от миналото й също ги нямаше.
Елбраян смъкна плаща и ризата си и застана пред нея гол до кръста. Приближиха се един към друг, докато тя не усети косъмчетата по гърдите му върху нежната си кожа. Преплели пръсти, те вдигнаха ръце над главите си, после неговите нежно се заспускаха надолу, плъзнаха се до раменете й, продължиха назад към гърба и докоснаха тила й.
Допирът на пръстите му запали огън в тялото й и тя закопня да го почувства още по-силно, ала в същото време знаеше, че стане ли по-настойчив, ще изгуби възпламеняващата си наслада. Отметна глава назад, полуотворила устни, разтапяйки се под изгарящите ласки на ръцете му, които бавно тръгнаха надолу по гърба й, погладиха бедрата й и докоснаха нежната кожа от вътрешната им страна. Водена от него, тя се обърна и потъна в силната му прегръдка. Едната му ръка отметна гъстата й коса и устните му се плъзнаха по тила й; целувката му ставаше все по-страстна, докато не се превърна в гальовно ухапване, станало още по-настойчиво, след като тя простена от удоволствие.
— Усещаш ли ме? — прошепна той в ухото й. — Да.
— Чувстваш ли се жива? — Да!
— Искаш ли да се слееш с мен?
Младата жена помълча за миг, търсейки в съзнанието си заплахата от ужасните спомени. Мислите й се върнаха към първата й брачна нощ и погледът й неволно се спря върху огъня, припукващ в краката й, като да беше някакъв враг или зла прокоба. Ала този път всичко беше различно; този мъж беше друг, различен от Конър. По-силен.
Необуздан, неконтролируем, ужасяващо силен. И правилно, случващото се бе толкова правилно!
— Да! — тихо отвърна тя и двамата се отпуснаха на земята, върху все още топлия му плащ, уловени в настоящето и обгърнати от миналото.
За Елбраян това беше кулминацията на младостта му, съвършеният миг, който бе очаквал цял живот, с тази жена, само той и тя, неговата Пони. Това беше краят на връзката му с момичето и началото на още по-дълбоката му връзка с жената Пони. Сега той беше мъж, а тя — жена и цялата любов, довела ги дотук се сля в едно, така, както се сляха и телата им. Елбраян за първи път познаваше такова щастие, ала в същото време никога не се бе чувствал по-уязвим — отнемеха ли му я сега, изгубеше ли я отново, в сърцето му щеше да зейне рана, която никога нямаше да може да изцели, а животът му завинаги щеше да изгуби смисъл.