20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Казаното между нас засяга само нас, ваше високопреосвещенство.
— Заклевате ли се да бъдете ням?
— Аз не се кълна никога, ваше високопреосвещенство. Казвам да или не; и тъй като съм благородник, държа на думата си.
— Хайде, виждам, че трябва да ви се доверя сляпо.
— Така е най-добре, повярвайте ми, ваше високопреосвещенство.
— Елате — рече Мазарини.
Мазарини въведе д’Артанян в помещението за молитва на кралицата и му каза да почака.
Д’Артанян не чака дълго време. След пет минути кралицата пристигна в параден тоалет. В него изглеждаше най-много на тридесет и пет години и беше все още хубава.
— Вие ли сте, господин д’Артанян! — каза тя с пленителна усмивка. — Благодаря ви, че сте настояли да ме видите.
— Всемилостива господарке, моля да ме извините — отговори д’Артанян, — но аз исках да получа заповедите лично от ваше величество.
— Вие знаете ли за какво се отнася?
— Да, всемилостива господарке.
— Приемате ли поръчението, което ви възлагам?
— С благодарност.
— Добре; бъдете тук в полунощ.
— Ще бъда.
— Господин д’Артанян — каза кралицата, — аз познавам добре вашето безкористие, за да ви говоря сега за моята признателност, но кълна ви се, че няма да забравя тая втора услуга, както забравих първата.
— Във волята на ваше величество е да си спомня и да забравя и аз не зная какво иска да каже ваше величество.
Д’Артанян се поклони.
— Вървете, господине — рече кралицата с най-чаровна усмивка, — вървете и елате в полунощ.
С движение на ръката тя го освободи и д’Артанян се оттегли; но като се оттегляше, той погледна завесата, през която беше влязла кралицата, и забеляза подаващия се под завесата край на кадифена обувка.
„Добре — помисли си той, — Мазарини подслушваше, за да види дали няма да го предам. Наистина тая италианска кукла не заслужава да й служи един честен човек“.
При все това д’Артанян се яви точно в определеното време, в девет часа и половина той влизаше в чакалнята.
Бернуен чакаше и го въведе.
Кардиналът беше облечен като кавалер. Той беше много красив в тоя костюм, който, както казахме вече, носеше с голямо изящество; само че беше много бледен и малко трепереше.
— Вие сте съвсем сам? — попита Мазарини.
— Да, ваше високопреосвещенство.
— А добрият господин дю Валон? Няма ли да ни направи удоволствието да бъде наш спътник?
— Разбира се, ваше високопреосвещенство, той ни чака в каретата си.
— Де?
— Пред входа на градината на Пале Роял.
— Значи ще заминем с каретата му?
— Да, ваше високопреосвещенство.
— И без друг конвой? Само с вас двамата?
— Нима това не е достатъчно? Дори един от двамата стига.
— Наистина, мили господин д’Артанян, вие ме ужасявате с вашето хладнокръвие.
— Напротив, аз мислех, че то трябва да ви вдъхва Увереност.
— А Бернуен? Нима няма да го взема със себе си?
— Няма място за него; той ще дойде после при вас.
— Добре тогава; трябва да ви слушам за всичко.
— Ваше високопреосвещенство, още не е късно да се откажете, напълно зависи от вас.
— Не, не, да вървим!
Те слязоха по тайната стълба. Мазарини се опираше на д’Артанян и мускетарят чувствуваше как трепере ръката му.
Преминаха дворовете на Пале Роял, където още стояха няколко карети на закъснели гости, влязоха в градината, и стигнаха до вратичката.
Мазарини се опита да я отвори с ключ, който извади от джоба си, но ръката му трепереше толкова силно, че не можа да улучи дупката на ключалката.
— Дайте на мене — каза д’Артанян.
Мазарини му даде ключа. Д’Артанян отключи и сложи ключа в джоба си: той смяташе да се върне от тука.
Стъпалото на каретата беше спуснато, вратичката — отворена; край вратичката стоеше Мускетон, а в дъното на: каретата седеше Портос.
— Качете се, ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян.
Мазарини не почака да му повторят и се спусна в каретата.
Д’Артанян се качи след него, Мускетон затвори вратичката и с много пъшкания се покатери отзад на каретата. Той създаде някои мъчнотии при заминаването под предлог, че раната го боляла още, но д’Артанян му каза:
— Останете, ако искате, мили господин Мустон, но предупреждавам ви, че тая нощ Париж ще бъде изгорен.
Мускетон не запита нищо повече и веднага заяви, че готов да последва господаря си и господин д’Артанян до края на света.
Каретата тръгна със средна бързина; така по нищо не личеше, че вътре седят бегълци. Кардиналът изтри челото си с кърпичка и погледна около себе си.
Отляво седеше Портос, отдясно — д’Артанян; всеки па @зеше по една вратичка, всеки му служеше за защита.