Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Още като единадесетгодишно момче Токай-ихто бе получил името Убиеца на вълци и сега доказа, че все още го носи с право.
Пътят на кервана продължаваше на север през безкрайната прерия. И все пак зимата се измори по-рано от преселниците. Бялата ослепителна покривка на високото плато посивя и започна бързо да се топи. В снега се образуваха дупки; стари дивечови следи се уголемиха и достигнаха огромни размери чрез хлътването на топящите им се краища. По пладне, когато изморените преселници почиваха, загърнати в своите кожени завивки, те и насън чуваха тихото кълколене, с което земята поглъщаше топящия се сняг. Слънцето бе започнало вече да грее, но през ледено студените нощи ледът в реките и потоците и мокрият сняг отново замръзваха.
Веднъж след една студена нощ майското слънце вече се бе изкачило на небето и лъчите му топлеха ръцете на децата. Конете бяха освободени от товарите си и пасяха миналогодишната трева на брега на едно малко поточе. Мъжете пробиха със секири леда и водата забълбука в дупките. В клоните на едно сливово дърво бе кацнал черен кос с жълта човка и пееше утринната си песен. Девойчето Светкавичен облак бе сложило ръце на гърба си и слушаше. Какво хубаво утро! Чучулига размаха криле нагоре към небето като пееща стрела. Светкавичен облак беше гладна и преуморена, но въпреки това радостна.
Тя седна доверчиво до сестрата на вожда, която заместваше майката на осиротялата по-млада девойка, и пое от нея утринната си закуска. Беше парче еленово месо. Като го раздели на парчета и го изяде, Светкавичен облак се огледа изпитателно наоколо.
— Къде се намираме сега? — попита тя, докато забождаше ножа си в земята и го пъхна след това почистен в ножницата.
— Близо до долното течение на Барутната река, която се влива в Жълтокаменната река — обясни сестрата на вожда. — Жълтокаменната река пък се влива в голямата Тинеста вода.
— Далеко ли е още дотам?
— Няколко нощни преходи, ако можем да продължим свободно пътя си.
— Вярно ли е, че голямата Тинеста вода била толкова буйна и коварна, че поглъщала всички кораби?
— През пролетта, когато водите й се покачват, реката е поглъщала много пъти кораби, така ми е разказвал Токай-ихто.
— Но ние ще минем през нея, нали?
— Ще се опитаме.
— И като я преминем, къде ще стигнем тогава, и какво има там?
Светкавичен облак бе много оживена. Мислите й се носеха в бъдещето, което лежеше пред нея като разливаща се синя далечина, от която можеше да изплуват много красиви и много страшни неща.
— Когато преминем през Мини-Соус, отново ще навлезем в широки прерии и гори, пресичани от много реки и езера.
— Ти знаеш много повече, Уинона! Разказвай!
— Не си ли спомняш вече, Светкавичен облак, какво ни разказа Чотанка в деня, когато брат ми бе приет отново от на — шето племе, за голямото празненство на трите племенни гру-пи и за Танца на слънцето, след който Токай-ихто бе приет за член на племенната група на сиксикау? Под огърлицата от мечи нокти на Токай-ихто все още личат дълбоките белези от раните му.
— Спомням си само, че тогава не можах да разбера всичко, защото бях видяла едва шест лета, пък и бях много възбудена. Но ти, Уинона, сама присъствува на онова празненство заедно с шатрата на Чотанка!
— Да, присъствувах. Видях хора от племенните групи на сиксикау и асинибоини; видях също така вожда Горящата вода и младия храбър Планински гръм от племето на черните ходила, с когото моят брат игра в същия ден Танца на слънцето и който след това стана кръвен брат на Токай-ихто. Планински гръм има сестра, Ситопанаки Чиито крака пеят, когато пристъпва.
— И аз искам да опозная всички тези вождове и бойци и девойки! — възкликна Светкавичен облак.
— Ти трябва да знаеш, малко момиче — Уинона бе станала изведнъж съвсем сериозна, — че ние се събрахме с черните ходила в мир само за онова празненство, а иначе те са наши врагове. Те мразят нас, дакота. Често вече са минавали нахално през Мини-Соус далече навътре в нашите ловни райони, за да убиват нашия дивеч. И тъй като сега вече Токай-ихто не е враг на дакота, а наш вожд, те ще убият и него, и всички нас, където и да ни намерят.
— Кръвен брат на вожд на друго племе? — Светкавичен облак бе много изплашена.
На този въпрос Уинона не отговори. Тя стана. Вниманието й, изглежда, бе привлечено от нещо необичайно. Светкавичен облак погледна въпросително към посоката, накъдето бе отправен погледът на Уинона. Кръвта замръзна във вените на девойчето.