Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Лекарят, като повиши глас, каза:
— Уважаеми, не можете да оставите майка си съвсем сама при това състояние. Тя може да си отиде всеки момент!
Селянинът повтаряше отчаяно:
— Но все пак аз трябва да прибера житото; то отдавна е узряло. Тъкмо времето е хубаво. Какво ще кажеш, мамо?
И умиращата старица, измъчвана още от нормандско скъперничество, казваше „да“ с поглед към сина си и го задължаваше да прибере житото и да я остави да умре сама.
Лекарят се разсърди и тропна с крак:
— Вие сте животно, разбирате ли, и аз няма да ви позволя това, да знаете! Ако трябва да приберете житото точно днес, идете да потърсите Рапетката, дявол да го вземе! И я накарайте да гледа майка ви. А ако не ме послушате, ще ви оставя да пукнете като куче, когато се разболеете на свой ред, разбирате ли?
Селянинът, висок, сух човек, с бавни жестове, измъчван от нерешителност, от страх пред лекаря и от свирепа любов към икономиите, се колебаеше, пресмяташе и шепнеше:
— Колко взема Рапетката за едно гледане?
Лекарят се разкрещя:
— Откъде да зная? Зависи от времето, през което ще ви служи. Оправяйте се с нея, дявол да го вземе! Но аз искам след един час тя да бъде тук, разбирате ли?
Човекът се реши:
— Отивам, отивам, не се ядосвайте, господин докторе.
Докторът си отиде, като предупреждаваше:
— Мислете му, мислете му и се пазете, защото не се шегувам, когато се разсърдя!
Щом остана сам, селянинът се обърна към майка си и каза примирено:
— Ще отида да търся Рапетката, понеже той иска. Не се безпокой, докато се върна.
И той също излезе.
Рапетката, стара гладачка, пазеше умрели и умиращи от общината и околността. После, щом зашиеше своите клиенти в чаршафа, от който никога нямаше да излязат, тя се залавяше отново за ютията, с която гладеше бельото на живите. Набръчкана като миналогодишна ябълка, злобна, завистлива, скъперница до най-висша степен, превита одве, като че ли беше пречупена в кръста от вечното движение на желязото, което прекарваше по платовете, би казал човек, че тя изпитва към агонията цинична и чудовищна любов. Говореше само за хора, които беше видяла как умират, за всички разновидности на умирания, на които беше присъствувала, и ги описваше с големи подробности като ловец, който разказва за своята стрелба.
Когато влезе при нея, Оноре Бонтан я завари да слага синка във водата за якичките на селянките.
Той каза:
— Хайде добър ден, върви ли работата, госпожа Рапет?
Тя обърна глава към него:
— Горе-долу, горе-долу. А вие как сте?
— О, добре, но майка ми не я бива.
— Майка ви ли?
— Да, мама.
— Какво й е?
— Сигурно скоро ще умре.
Старата жена извади ръце от водата, чиито синкавопрозрачни капчици се стичаха между пръстите й и падаха във ведрото.
Тя запита с неочаквана симпатия:
— Толкова ли е зле?
— Лекарят казва, че няма да живее много.
— Тогава сигурно е зле?
Оноре се поколеба. Трябваше му някакъв увод за предложението, което се готвеше да направи. Но понеже нищо не му идваше наум, той се реши изведнъж:
— Колко ще ми вземете, за да я гледате до края? Знаете, че не сме богати. Аз не мога да плащам дори на една слугиня. И многото домакинска работа и преумора докараха майка ми на този ред! Тя е работила за десет души през деветдесет и двете си години. Не можеше да се отърве от работа…
Рапетката поде сериозно:
— Има две цени: четиридесет су на ден и три франка на нощ за богатите. Двадесет су на ден и четиридесет на нощ за другите. Вие ще дадете двадесет и четиридесет.
Селянинът размишляваше. Той познаваше добре майка си. Знаеше колко беше упорита, яка и издръжлива. Това можеше да продължи осем дни въпреки мнението на лекаря.
Той каза решително:
— Не. Предпочитам да ми определите една цена, да, една цена до края. Ще си опитаме късмета взаимно. Лекарят казва, че тя скоро ще си отиде. Ако това стане, толкова по-добре за вас и по-зле за мене. Но ако тя се удържи до утре или за по-дълго време, толкова по-добре за мене и по-зле за вас!
Болногледачката го наблюдаваше внимателно. Тя никога не беше уговаряла предварително сумата за умиране. Колебаеше се, изкушавана от мисълта да си опита късмета. После се усъмни, че ще я изиграят.
— Нищо не мога да кажа, докато не видя майка ви — отговори тя.
— Елате да я видите…
Тя избърса ръцете си и го последва веднага. По пътя не говореха нищо. Тя вървеше бързо, а той протягаше дългите си крака, като че ли при всяка крачка прескачаше поточе.