Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Глокта, като огледа стаята. — Много добре.
— Разбира се — отвърна Фалоу. Стоеше с почтително наведена глава, на път да смачка напълно шапката в ръцете си. — Разбира се, началник. Направих всичко по силите си. Повечето от мебелите, които… вече ги бях продал, но ги замених с други, по-качествени, най-доброто, което успях да намеря. И останалите стаи в къщата също са изрядни. Надявам се… да сте доволен.
— Аз също. Доволни ли сме?
Арди гледаше навъсено Фалоу.
— Става — каза тя.
— Чудесно — каза лихварят, хвърли притеснен поглед към Фрост, после отново забоде очи във върховете на обувките си. — Чудесно! Моля, приемете най-искрените ми извинения! Нямах никаква представа, разбира се, никаква представа, че това ви касае, началник. Аз никога не бих си позволил… ужасно съжалявам, наистина.
— Не на мен трябва да се извиняваш, не мислиш ли?
— Да, да, разбира се. — Той бавно се извърна към Арди. — Милейди, приемете най-искрените ми извинения.
Арди го изгледа намръщено, устните й се изкривиха, но тя не отговори.
— Може би трябва да опиташ да измолиш прошка — предложи Глокта, — на колене например. Това може и да свърши работа.
Без капка колебание Фалоу падна на колене и закърши ръце.
— Милейди, моля ви…
— По-ниско — каза Глокта.
— Разбира се. — Фалоу падна на четири крака. — Моля за извинение. Най-смирено ви моля. Моля ви да намерите милост в сърцето си и да ми простите. Умолявам ви… — той протегна неуверено ръка, хвана ръба на роклята й и понечи да го целуне, но Арди се дръпна назад и го срита силно в лицето.
— Ау! — изписка лихварят и се изтърколи настрани.
От носа му бликна тъмна кръв и покапа по новия килим. Глокта усети как на лицето му се изписва изненада. Това не го очаквах.
— На ти, шибано копеле! — следващият ритник го улучи в устата и отметна назад главата му. По отсрещната стена пръснаха капки кръв. Накрая обувката на Арди се вряза с глух удар в корема му и той се преви на пода. — Ти… — озъби се тя — ти… — ритна го отново, и отново, и отново.
Свит на кълбо, Фалоу се тресеше, пъшкаше и стенеше. Фрост пристъпи напред, но Глокта вдигна пръст и го спря.
— Спокойно — промърмори. — Тя се справя доста добре и без помощ.
Постепенно ритниците започнаха да се сипят все по-нарядко Арди се задъха тежко. Петата й се заби в ребрата на лихваря, после върхът на обувката й пак улучи носа му. Ако някога й доскучае да си седи вкъщи, може да направи бляскава кариера като практик. Арди се наведе и се изплю в лицето на Фалоу. После пак го ритна, залитна назад и се подпря на полираното дърво на бюфета. Остана там, задъхана и превита.
— Доволна ли си? — попита Глокта.
Тя вдигна глава и го погледна през разбърканата си коса.
— Не още.
— Ако го пориташ още малко, по-добре ли ще ти стане?
Тя погледна към запъхтяния на килима Фалоу и челото й се сбърчи. Засили се и го срита здраво в ребрата, олюля се, изтри носа си с ръка и отметна кичурите коса от лицето си.
— Готова съм.
— Чудесно. Изчезвай оттук — изсъска Глокта. — Вън, червей такъв.
— Разбира се — смотолеви Фалоу и от устата му потекоха кървави лиги по килима, докато пълзеше на четири крака към вратата. През целия път Фрост вървеше надвесен над него. — Разбира се, началник! Благодаря ви! Много благодаря на всички ви!
Входната врата се затръшна.
Арди се стовари тежко на един от столовете, подпря лакти на коленете си и зарови в шепи лице. Глокта видя, че ръцете й леко трепереха. Изморително е да нараняваш някого. От опит го знам. Особено ако ти липсва практика.
— На твое място не бих се чувствал зле заради това. Той си го заслужаваше.
Арди вдигна глава и в погледа й се четеше решителност.
— Заслужаваше повече. И, не, не се чувствам никак зле.
— И това не бях очаквал. Искаш ли да му се случи нещо повече?
Арди преглътна и се облегна назад.
— Не.
— Ти решаваш. Хубаво е да имаш избор. Може би ще искаш да се преоблечеш.
— О. — Арди погледна надолу. Пръските от кръвта на Фалоу по роклята й стигаха чак до коленете. — Нямам какво друго да облека…
— Имаш цяла стая с дрехи на горния етаж. Специално се погрижих. Също така ще ти набавя и свястна прислуга.