Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Сарийн изрита откъснатата ръка на Фалион.
- По-добре да я бяхме хванали жива за разпит. Сигурна съм, че можехме да научим коя е третата. Някой позна ли я?
Всички в групата поклатиха глави.
- Не е от списъка на Черната Аджа, които избягаха - каза Сарийн и хвана ръката на Стражника си. - Има характерно лице - едно издуто такова, без никакъв чар. Сигурна съм, че щях да съм я запомнила.
- Беше силна - каза Авиенда. - Много силна. - Да не би да беше някоя от Отстъпниците? Но със сигурност не беше Могедиен, а и не отговаряше на описанието на Грендал.
- Ще се разделим на три кръга - каза Авиенда. - Бера ще води единия, Амис и аз - другите. Да, _можем_ вече да правим кръгове по-големи от тринайсет, но ми се струва, че е прахосване. Нямам нужда от толкова много сила, за да убивам. Една от групите ни ще нападне тролоците долу. Другите две ще избягват преливане, ще се крият наблизо и ще наблюдават. Така можем да подведем вражеската преливаща да допусне, че все още сме един голям кръг, а другите две могат да ударят по нея отстрани, когато атакува.
Амис се усмихна. Позна в това основната щурмова тактика на Девите. Не изглеждаше особено притеснена, че трябва да се подчинява на Авиенда, след като ядът от дързостта на Ранд вече беше заглъхнал. Всъщност с другите четири Мъдри като че ли бяха по-скоро горди.
Екипът й се подчини. Авиенда усети още преливане на бойното поле. Кацуан и тези с нея обичаха да се смятат за неподвластни на заповедите на Ранд. Сражаваха се, докато друга група Айез Седай и Аша’ман държаха отворени портали, за да прехвърлят през тях войските на Доман и Тайрен.
Твърде много хора преливаха наоколо. Ставаше все по-трудно да се засече атака на някой от Отстъпниците.
- Трябва да устроим терени за Пътуване - каза Авиенда. - И да държим под строг контрол кой ще прелива и къде. Така ще можем да разберем мигновено дали нещо не е наред, когато усетим преливане. - Вдигна ръка към главата си. - Много ще е трудно да се организира това.
Усмивката на Амис се разшири. „Вече наистина командваш, Авиенда - сякаш казваше тази усмивка. - А главоболието на командването трябва да си го понесеш.”
Ранд ал-Тор, Прероденият Дракон, обърна гръб на Авиенда и я остави с Итуралд да водят тяхната битка. Предстоеше му да поведе своята.
Времето най-после бе дошло.
Приближи се до подножието на върха на Шайол Гул. Високо горе зееше черната паст, пробита в скалната фасада на планината, единственият достъп до Ямата на Ориста. Моарейн застана до него и придърпа шала си с подетите от вятъра сини ресни.
- Не забравяй. Това не е Въртелът, не е затворът на Тъмния. Това е само мястото, където допирът му над света е най-силен. Той има власт тук.
- Той вече докосва целия свят, в една или друга степен - отвърна Ранд.
- И допирът му тук ще е най-силен.
Ранд кимна и отпусна ръка на камата, която носеше на колана си.
- Никакво преливане, докато не ударим право по Тъмния. Ако е възможно, ще избегнем бой като онзи при пречистването. За това, което предстои, ще е нужна цялата ми сила.
Нинив от другата му страна кимна. Носеше своите накити ангреал и тер-ангреал над роклята си в жълто, много по-красива от всичко, което щеше да си позволи навремето в Две реки. Изглеждаше му странно без плитката си, косата й едва стигаше до раменете. Изглеждаше някак по-стара. Не трябваше да е така. В Две реки плитката беше символ на възраст и зрялост. Защо Нинив изглеждаше по-стара без нея?
Том пристъпи до Ранд и присви очи към отвора в скалата.
- Подозирам, че няма да вляза с теб.
Моарейн го погледна и присви устни.
- Някой ще трябва да пази входа към пещерата, мила ми съпруго - каза Том. - Онази издатина там, до отвора, има чудесен изглед към бойното поле. Мога да наблюдавам битката долу и да съчиня някоя и друга балада може би.
Ранд се усмихна на искрицата хумор в очите на Том. Стояха на ръба на самото време, а Том Мерилин все пак намираше сила за усмивка.
Над тях тъмните облаци се завихриха около върха на Шайол Гул. Мрак връхлетя слънцето и то почти изчезна - напълно затулено, в пълно забвение.
Силите на Ранд долу спряха и зяпнаха в ужас към небето, дори тролоците застинаха на място, заръмжаха и вдигнаха вой. Но щом слънцето бавно се измъкна от плена си, жестоката битка в долината се поднови. Възвести намеренията му, но камата щеше да го заслони от очите на Тъмния. Светлината ако благоволеше, водачите на Сянката щяха да се съсредоточат върху сражението и да допуснат, че Ранд ще изчака изхода му, преди да удари.