Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Мъзл! — рече магистратът.

Мъзл беше недорасъл на височина разсилен, с дълго туловище за късите му крака.

— Мъзл!

— Да, ваша милост.

— Поставете стол и напуснете стаята.

— Да, ваша милост.

— А сега, госпожо, бихте ли изложили вашия въпрос? — рече магистратът.

— Той е от извънредно мъчително естество, сър — рече дамата.

— Твърде е вероятно, госпожо — рече магистратът. — Успокойте се, госпожо. — Тук мистър Нъпкинс придоби благ вид. — И ми разкажете каква работа, изискваща намесата на закона, ви води при мен, госпожо. — Тук чувствата му на магистрат взеха връх над човечността и той наново придоби строг вид.

— Много ми е тежко да ви съобщя тази новина, сър — рече мис Уидърфийлд, — но се страхувам, че се готви дуел.

— Тук, госпожо? — запита магистратът. — Къде, госпожо?

— В Ипсуич.

— В Ипсуич, госпожо? Дуел в Ипсуич? — възкликна магистратът, цял обхванат от ужас при тази мисъл. — Невъзможно, госпожо. Нищо подобно не би могло да стане в този град, уверен съм. Боже мили, госпожо, нима не си давате сметка колко дейна е нашата местна власт? Може случайно да сте чували, госпожо, как на миналия четвърти май аз се втурнах на боксовата площадка, придружен само от шестдесет полицаи-доброволци, и при грозяща ме опасност да стана жертва на развихрените страсти на разярената тълпа, забраних юмручното състезание между „Мидълсекският дундьо“ и „Съфъкският петел“? Дуел в Ипсуич, госпожо! Невъзможно, не е възможно двама души, които и да са те, да имат дързостта да подготвят такова едно нарушение на закона в този град — говореше магистратът, като убеждаваше и себе си.