Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Исках нещо да кажа — продължи Панкс, — пък забравих какво беше. Аха, сетих се! Чудесна компания тук. Всичките ги почерпих. — Е, мис Дорит?
— Колко мило от ваша страна — отговори тя, като хвана още един бърз поглед помежду им.
— Дребна работа — каза Панкс. — Нищо не ми струва. Скоро ще си получа моето богатство, това е истината. Затуй си позволявам да се поотпусна. Мисля си да им дам угощение. Маси, наредени в двора. Хляб на камари. Лули на снопове. Тютюн на цели купни. Ростбиф и пудинг от сливи за всеки един. Литър бира на всекиго. Може и по литър вино, ако искат и ако началниците разрешат. — Е, мис Дорит?
Тя беше така объркана от неговото поведение или по-скоро от това, че, както изглежда, Кленъм ясно разбираше защо оня се държи така (тя поглеждаше към него след всяко ново обръщение и ново разчорляне от страна на мистър Панкс), че само успя да помръдне устни, без да отрони дума.
— Ах, да, между другото! — каза Панкс. — Обещал бях да дойде ден и да ви кажа какво се крие на обратната страна на вашата ръчица. И ще ви кажа, ще ви кажа, мила моя. Е, мис Дорит?
Той изведнъж замлъкна. Но откъде измъкна онези допълнителни черни кичури, които сега стърчаха по всички посоки от главата му подобно неизброимите лъчи, които избликват, когато се възпламени огромен фойерверк, това си остана загадка.
— Но те ще ме търсят. — Той отново се върна към първите си думи. — А пък не искам да ме търсят. Мистър Кленъм, ние с вас имахме една уговорка. Бях ви казал, че няма да ви излъжа. И сега вече ще разберете, че не съм ви излъгал, сър, ако обичате да излезете за миг от тази стая. Мис Дорит, желая ви лека нощ. Мис Дорит, желая ви голямо щастие.
Той бързо я раздруса за двете ръце и запухтя надолу по стълбите. Артър го последва с такава скорост, че едва не се строполяса отгоре му на последната площадка и едва не го претърколи на двора.
— Но какво има, за бога! — извика Артър, когато и двамата изскочиха навън.
— Поспрете за миг, сър. Мистър Ръг. Позволете да ви го представя.
С тези думи той му представи друг един човек без шапка, също залапал пура и също обвит с ореол от бирена миризма и тютюнев дим, и този човек, макар да не бе чак толкова възбуден като самия Панкс, беше в някакво състояние, което би наподобявало безумие, но би могло да се оприличи на пълна трезвеност, сравнено с буйството на Панкс.
— Мистър Кленъм, мистър Ръг — обяви Панкс. — Спрете за миг. Елате към помпата.
Отидоха до помпата. Мистър Панкс, който веднага навря глава под чучура, замоли мистър Ръг да упражни здрав и силен натиск върху дръжката. Мистър Ръг се подчини на горното, а мистър Панкс се измъкна отдолу, като пухтеше и пръскаше наоколо, и се избърса с носната си кърпа.
— Това ме поосвежи — заяви той на изненадания Кленъм. — Но, бога ми, като слушам баща й да държи речи от председателския стол, след като знам, каквото знаем, и като я гледам горе в онази стая и с онази рокличка, след като знам, каквото знаем, е, това вече, това вече ме кара да… Я се наведете, подайте ми гърба си, мистър Ръг — малко по-височко, сър — ха така, сега е добре!
И тогава там, в този двор на затвора Маршалси, в сенките на нощта, не друг, а самият мистър Панкс прехвръкна на прескочикобила през раменете и главата на мистър Ръг от Пентънвил, комисионер, счетоводител, погасител на дългове. Като кацна на краката си, той хвана Кленъм за ревера, отведе го зад помпата и задъхано измъкна от джоба си сноп документи.
Мистър Ръг, и той задъхан, измъкна от джоба си друг сноп документи.
— Чакайте! — прошепна Кленъм. — Но вие сте открили нещо!
Мистър Панкс отговори с вълнение, каквото никакви думи не са в състояние да предадат:
— Така смятаме, да!
— В това замесен ли е някой друг?
— Как така да е замесен, сър?
— С някакво, каквото и да било то, непочтено или нечестно деяние?
— Нищо подобно.
— Слава на бога! — каза Кленъм. — А сега покажете.
— Трябва да ви бъде ясно… — изсумтя Панкс, като разлистваше трескаво документите и изстрелваше кратки, сбити изречения. — Къде е родословното дърво? А къде е опис номер четири, мистър Ръг? О! Така! Ето ви ги на. Трябва да ви бъде ясно, че в същия днешен ден ние напълно приключихме с разследването. Не ще успеем да узаконим нещата по-рано от ден, два. Хайде, да го речем — една седмица. Блъскаме се с това от сутрин до вечер не знам вече колко време. Мистър Ръг, вие да си спомняте от колко време? Все едно. Не ми казвайте. Само ще ме объркате. Вие ще й го съобщите, мистър Кленъм. Но не преди ние да ви разрешим. Къде е приблизителната сметка, мистър Ръг? О! Ето на! Гледайте, сър. Ето това ще трябва да й съобщите вие. Ето на, този човек бил нашият Баща на Маршалси.