Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Зарадва се. Не беше съзнавал колко живо я помни. Тя бе от Вирджиния — може би се беше досетил за това още във Франция — леността, явната небрежност, под която неизменно се криеха учтивост и внимание; добрият тон, изчистен от формалностите, се основаваше на любезността и уважението. Когато за първи път чу името й, веднага го позна — характерно за Източния бряг име66, „стабилно“ като неговото.

Докато лежаха на слънце, двамата разговаряха като стари приятели не за раси и маниери — въпросите, които Хенри разискваше с Шупет, — а така, сякаш помежду им съществуваше естествено разбирателство за тези неща, говореха за това, което самите те харесват, и за това, което е приятно. Тя му показа отскок с приклякване от високия трамплин и той се опита да го повтори най-ревностно — беше весело. Говориха как се ядат раци с меки черупки и тя му показа как, поради странната акустика над водата, човек може да лежи на повърхността и да се развлича с разговорите, които се водеха на хотелската тераса. Опитаха и чуха как две дами разговарят по време на чая:

— О, в Лидо…

— О, в Асбери Парк…

— О, божичко, той просто се чешеше през цялата нощ, непрекъснато се чешеше…

— Боже мой, в Довил…

— … чешеше се цяла нощ.

После морето придоби онзи наситен син цвят, характерен за четири часа следобед, и момичето му разказа как на деветнайсет години се развела с испанеца, който я заключвал в апартамента на хотела, когато излизал вечер.

— Има и други такива случаи — каза простичко тя. — Но да преминем на по-приятни теми — как е красивата ви жена? А момчетата? Научиха ли се да плуват? Защо не дойдете с тях да вечеряме заедно?

— Страхувам се, че няма да мога — каза той, като се поколеба за миг. Не трябваше да прави нищо, дори и най-невинното, с което да даде коз в ръцете на Шупет. С чувство на отвращение си помисли, че може би го следят и в този следобед. Независимо от всичко беше доволен от предпазливостта си за вечерта.

След като момчетата си легнаха, той застана лице срещу лице с жена си по време на кафето на хотелската тераса.

— Би ли ми обяснил, ако обичаш, защо не ми се полагат петдесет процента от правата върху собствените ми деца? — подхвана Шупет. — Не е в характера ти да бъдеш отмъстителен, Хенри.

Беше му трудно да й обясни. Отново й каза, че може да ги взима, когато пожелае, но той трябва да има пълен контрол над тях, заради известни старомодни убеждения; като видя, че лицето й се стяга с всяка изминала минута, разбра, че е безполезно, и млъкна. Тя измънка презрително:

— Исках да ти дам възможност да проявиш благоразумие, преди да дойде Чарлс.

Хенри се изправи в стола си.

— Ще дойде ли тук тази вечер?

— За щастие. И струва ми се, егоизмът ти ще си получи заслуженото. Сега вече няма да имаш насреща си жена.