Цялото кралско войнство

Върнах се в стаята си, грабнах някакви дрехи, отидох при майка си и затворих вратата. Облякох се и седнах в края на великолепното голямо легло с балдахин, под който тялото на майка ми изглеждаше толкова дребно. Забелязах колко повехнали са гърдите й, колко е хлътнало и посивяло лицето й. Полуотворената уста дишаше тежко. Лицето й беше неузнаваемо. Не, това в никакъв случай не беше лицето на момичето със салатенозелената рокля и златистите коси, което е стояло преди четиридесет години до набития мъж с черен костюм пред дюкяна в дърварското селище в Арканзас, където воят на трионите е режел въздуха и чегъртал право в мозъка, а червената земя между сечищата, обрасла в бледа зеленина, е изпущала пара под лъчите на пролетното слънце. Не, това не беше и красивото лице с леко хлътнали бузи, което преди години е гледало с жад човека с ястребова глава и пламтящи очи в алеите с мирти, в потайните борови гъстаци или в стаята със спуснати щори. Не, сега това лице беше старо. И на мен ми стана жал за него. Взех ръката, отпусната безжизнено върху чаршафа.

Държах тази ръка и се мъчех да си представя какво ли би станало, ако в малкото дърварско селище бе отишъл не Учения прокурор, а неговият приятел. Не, това нищо не би променило, реших аз, защото си спомних, че по същото време Монти Ъруин беше женен за първата си жена, тази, която осакатя след падането от коня и остана на легло години наред, а после умря тихо и изчезна завинаги от погледа и съзнанието на Бърдънс Лендинг. Несъмнено Монти Ъруин е бил възпрян от чувството си за дълг: не му е давало сърце да остави сакатата си жена и да се ожени за другата. Затова и не се е оженил за момичето с гладните бузи, затова и не е отишъл при приятеля си, Учения прокурор, и не му е казал: „Аз обичам жена ти“; затова не се е оженил за нея и после, когато мъжът й е разбрал всичко — а той несъмнено е разбрал и тъкмо това го е накарало да напусне семейството си и да живее толкова години по бордеите. Съдията все още е имал жена, с която — поради телесния й недъг — го е свързвало болезнено чувство за чест и дълг. Тогава майка ми се е омъжила повторно. В отношенията им сигурно са се появили търкания и минутите на откраднати удоволствия вероятно са се примесвали с неприятни кавги. После сакатата е починала. Защо не са се оженили тогава? Може би майка ми е отказала, за да го накаже за предишното му упорство. Или може би по това време вече животът им е бил влязъл в един коловоз, от който не са могли да се измъкнат. Тъй или иначе, той е взел онази жена от Савана, която не му е донесла нищо — нито пари, нито щастие — и която след време също умира. Защо и тогава не са се оженили?