Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Избиха ги до крак – промълви Елида.
Цял легион. Надвили го бяха, макар и трудно.
От небето продължаваше да се сипе пепел, трупайки се по копринената, черна като нощ коса на Елида. Той махна нежно няколко прашинки, после вдигна щит над главата й, за да я защити.
Не я беше докосвал от предишната нощ. Нямаше кога, а и не му се щеше да се замисля как му бе подействала целувката й. Как го беше сразила и още стягаше стомаха му по начин, който не знаеше дали ще преживее.
– Какво ще правим сега? – попита Елида.
Отне му малко време да разбере въпроса й. Елин и Роуан най-сетне се разделиха, макар че принцът се наведе да погъделичка с нос врата й.
Силата привличаше сила в света на елфите. Навярно Елин Галантиус просто беше извадила лош късмет, че силата на Майев бе привлякла кадъра дълго преди тя да се роди, че воините се бяха обрекли на нея.
А може би те бяха извадили лош късмет, защото не бяха изчакали за нещо по-добро.
Лоркан разтръска глава, за да прогони безполезните, изменнически мисли.
Пред него стоеше Елин Галантиус. С изцедени сили.
Усещаше я вече – пълната липса на звук и чувство, и топлина, където допреди минути бе върлувала свирепа буря. Усещаше прокрадващия се студ.
Беше изразходила всичките си запаси. Спътниците й също. Може би Белотрън беше отишъл да я прегърне не защото искаше да я обладае насред блатата, а за да я задържи на крака, след като беше изчерпала цялата си енергия. И беше уязвима.
Открита за нападения.
Какво ще правим сега?, беше го попитала Елида.
Лоркан се поусмихна.
– Ще идем да ги поздравим.
Тя се стресна от промяната в тона му.
– Но вие не сте в приятелски отношения.
Определено не бяха, а и едва ли щяха да си изградят такива, като се имаше предвид какво е намислил на кралицата. И че носеше Ключа на Уирда... сродния на този у Елида.
– Няма да ме нападнат – увери я Лоркан и се отправи към тях.
Блатната вода беше почти вряла и той изгледа смръщено мъртвите риби, изцъклили млечни очи към небето. Жаби и други водни твари се люшкаха безжизнено по вълничките, които правеше с краката си.
Елида изсъска, като нагази в горещата вода, но го последва.
И Лоркан се устреми към плячката си, твърде съсредоточен върху огнедишащата кучка, за да забележи, че Фенрис и Гавриел са напуснали позициите си сред тръстиката.
57.
Всяка стъпка към Елин траеше цяла вечност, но и някак й се струваше твърде бърза.
За пръв път недъгът й я смущаваше толкова. Мръсните дрехи; дългата й, неоформена коса; дребното й тяло, лишено от всякакви забележими дарования.
Беше си представяла могъществото на Елин, сънувала беше как разрушава стъкления дворец.
Но не беше предполагала, че реалната среща с унищожителната й сила ще накара костите й да треперят от ужас. Нито че и спътниците й ще имат толкова опустошителни дарби – бяха преплели леда и вятъра си с нейния огън и от небето бяха завалели трупове. Елида почти съчувстваше на илкените, които бяха погубили. Почти.
Лоркан беше мълчалив. Напрегнат.
Вече умееше да разпознава настроенията му, малките издайнически знаци, които той си мислеше, че никой не забелязва. Но ето го – нервния тик от лявата страна на устата му. По него познаваше, че опитва да потисне гнева си. Освен това беше килнал леко глава надясно – знак, че преценява от всеки ъгъл обкръжението си, всяко оръжие, всяко препятствие по пътя си. Каквато и среща да се очертаваше, Лоркан не очакваше да протече спокойно.
Нащрек бе за битка.
Елин – Елин – обърна поглед към тях от тревистата могила, на която стоеше. Среброкосият й принц също се завъртя. И пристъпи с воинско спокойствие пред нея. Елин обаче стори крачка встрани и се показа иззад гърба му. Той опита да я скрие отново. Тя го сръчка с лакът и остана до него. Принцът на Доранел – любовникът на кралицата. Доколко ли се вслушваше Елин в мнението му? Ако той ненавиждаше Лоркан, дали презрението и недоверието му щяха веднага да се пренесат и върху нея?
Трябваше да помисли по въпроса – как щеше да изглежда, ако се появеше с Лоркан. Ако ги доближеше с него до себе си.
– Съжаляваш ли за избора си на съюзник? – попита Лоркан с режещо спокойствие.
Явно и той разпознаваше издайническите знаци на тялото й.
– Говори доста за мен, не смяташ ли?
Елида можеше да се закълне, че нещо като болка пробяга
в очите му. Типично за Лоркан – дори когато го нападна така яростно на онази лодка, почти не трепна.