Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Но изведнъж замръзна на място, чувайки гласове зад себе си. Първата му мисъл беше, че ичаните пристигат, но после се сепна, щом разпозна гласовете. Обърна се рязко и забърза по коридора.
Пред Заседателната зала стояха Болкан и Дориен. Двамата спореха, но Ротан не се спря да ги послуша. Когато тръгна към тях, и двамата се обърнаха да го погледнат.
— Татко! – ахна Дориен.
Вълна от облекчение и привързаност връхлетя Ротан. „Той е жив”. Дориен хукна към него и силно го прегърна. Ротан се напрегна, когато болката прониза рамото му.
— Дориен – каза той. – Какво правиш тук?
— Лорлън извика всички в Имардин – отвърна Дориен. Погледът му попадна върху белега, който ножът на Карико бе оставил върху бузата на Ротан. – Татко, помислихме, че си мъртъв. Защо не се свърза с нас? – Той погледна намръщено към рамото му. – Ранен си. Какво се случи?
— Не посмях да рискувам мисловна връзка с вас. Нали беше забранено и... – Ротан се поколеба, изпълнен с нежелание да разкаже на Дориен за пръстена. – Рамото и ръката ми се счупиха по време на битката и се излекуваха не както трябва, докато съм спял. Но ти не ми отговори – или може би не съм задал правилния въпрос. Защо си тук? Това със сигурност е следващото място, където ще се появят ичаните.
Дориен погледна към Болкан.
— Аз... Не се бих с останалите магьосници. Измъкнах се при първа възможност.
Ротан погледна изненадано сина си. Не можеше да си представи, че Дориен ще избяга от битка. Синът му не беше страхливец.
По лицето на Дориен премина раздразнение.
— Имам си причини – отвърна той. – Не мога да ти кажа какви са. Заклех се да пазя тайна. Просто трябва да ми се довериш, като ти казвам, че не трябва да позволя ичаните да ме заловят. Ако прочетат съзнанието ми, ще изгубим и последния си шанс да победим.
— Последният ни шанс дойде и си отиде – каза Болкан и присви очи. – Освен ако...
Дориен поклати глава.
— Не гадайте. И без това вече казах твърде много.
— Ако си толкова загрижен ичаните да не прочетат съзнанието ти, защо тогава си тук, в земите на Гилдията, където вероятно скоро ще се появят? – попита Ротан.
— От фоайето портите се виждат най-добре – отвърна Дориен.
— Ще ги видя като идват и ще се измъкна през гората. Ако вляза в града, шансовете да ме заловят нарастват.
— А защо не напуснеш веднага? – попита Болкан.
Дориен се обърна и го погледна.
— Няма да си тръгна докато не се наложи. Ако тайната ми бъде разкрита по друг начин, аз трябва да съм тук, за да помогна.
Болкан се намръщи.
— Ако останем с теб, сигурно ще можеш да споделиш тайната си с нас.
Ротан добре познаваше упоритото изражение на лицето на Дориен и поклати глава.
— Нямаш никакви шансове да го убедиш, Болкан. Но наистина смятам, че трябва да се махнем оттук още щом зърнем ичаните. Което ме кара да се чудя ти какво правиш тук?
Воинът се навъси още повече.
— Някой трябва да бъде свидетел на съдбата на нашия дом.
Ротан кимна.
— Тогава ние тримата ще останем до края.
— Сладко кръворасло – прошепна Фарин и им показа малката бутилка. – Почти недоловимо във вино и сладкиши. Действа бързо, така че бъдете готови.
Сония погледна Крадеца и завъртя очи.
— Какво?! – попита той.
— Защо ли не съм изненадана, че си толкова добре запознат с отровите, Фарин.
Той се усмихна.
— Трябва да призная, че започнах да ги изучавам заради псевдонима ми. Понякога знанията се оказват полезни, но не толкова често, колкото си мислиш. Твоят приятел от Университета изглеждаше особено заинтригуван от темата.
— Не ми е приятел.
Сония отново притисна око към шпионката. По-голямата част от стаята бе заета от голяма маса за хранене. Сребърните прибори проблясваха меко под процеждащата се през двата малки прозореца светлина. В чиниите стояха остатъците от недоядената вечеря.
Намираха се в едно от големите имения във Вътрешния кръг. Трапезарията не беше голяма и разполагаше с два входа за прислугата и един главен вход. Сония и Фарин се бяха спотаили зад едната врата, Акарин чакаше зад другата. Засега всичко беше тихо.
— Според Сери между вас има специална връзка – продължи да я дразни Фарин.
Тя тихо изсумтя.
— Веднъж той ми предложи да убие Регин. Беше доста изкушаващо.
— Аха – отвърна той.
Сония погледна към чашите на масата. Те бяха пълни с вино. Отворените и запечатани бутилки бяха подредени в средата. Всичкото вино беше смесено с отрова.