Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Имала си библиотека? Имаш библиотека?
— Имах — отвърна Езри. — Бях шестата от шест дъщери. Вероятно онова, което е било ново в началото, вече е било овехтяло. Майка ми и баща ми успяха да осигурят Жива компания за по-големите пет. Аз се задоволих с всички мъртви другарчета за игра в майчините ми книги. — Със следващата глътка тя пресуши бутилката, ухили се и я метна през борда. — А твоето оправдание какво е?
— Моето образование беше, ами, еклектично. Ти някога… Като беше малка, помниш ли играчка от дървени клечки в най-различни форми, които се нареждат в съвпадащи дупки на дървена решетка?
— Да — отвърна Езри. — Получих играта на сестрите ми, когато им омръзна.
— Може да се каже, че аз съм обучен на занаята да бъда квадратна клечка в кръгла дупка.
— Така ли? Гилдия има ли?
— Работим от години по това да приемат устава ни.
— И ти ли си имал библиотека?
— Един вид да. Понякога… заемахме нечия чужда без тяхното знание и съдействие. Дълга история. Но има и още една причина. И аз ще ти задам стих, за да се досетиш. „Когато мръкне… — задекламира той тържествено — … магаре с публика един човек, съпруг се то нарича; а пък магаре с публика от двеста наричат преуспял човек“.
— Ти си излизал… на сцена — рече тя. — Бил си лицедей! Професионален ли?
— Временно — отвърна Джийн. — Аз бях… ами… ние… — Той се обърна назад и мигом съжали.
— Равел — рече Езри и огледа любопитно Джийн. — Вие с него сте били… Между вас има някакви разногласия, нали?
— Може ли да не говорим за него? — сопна се Джийн, обзет от дързост и нервност едновременно, и сложи ръка на лакътя й. — Само тази вечер. Може ли той да не съществува?
— Вярно, можем да не говорим за него — отвърна тя и се намести така, че отпусна тежестта си върху гърдите му, а не върху парапета. — Тази вечер никой друг не съществува.
Джийн се загледа в нея и изведнъж усети как бие сърцето му. Лунното сияние в очите й, топлината от нейния допир, мирисът на ракия, пот и солена вода, който бе неповторимо неин… И изведнъж единственото, което бе способен да произнесе, беше:
— Ъъъъъ…
— Жером Валора! — рече Езри. — Ти, малоумнико великолепен, диаграма ли да ти чертая?
— На…
— Заведи ме в каютата ми. — Тя стисна в юмрук плата на туниката му. — Аз притежавам привилегията да имам стени и смятам да се възползвам от нея. Продължително.
— Езри — прошепна Джийн. — Никога, дори за сто, дори за хиляда години не бих ти отказал, но тебе днес те накълцаха на панделки, та ти едва стоиш…
— Знам — отвърна тя. — И това е единствената причина да съм сигурна, че няма да те скърша.
— О, затова аз възнамерявам да…
— Силно се надявам да го направиш. — Езри разпери ръце. — Но първо ме отнеси там.
Той я вдигна с лекота. Тя се сгуши в прегръдките му и уви ръце около врата му. Когато Джийн се отдалечи от парапета и се упъти към стълбите на квартердека, се намери пред дъга от трийсет-четирийсет гуляйджии от Веселата вахта. Те вдигнаха ръце и нададоха буйни ликуващи крясъци.
— Направете списък с имената си, та утре сутринта да ви изтрепя всичките! — провикна се Езри, усмихна се и отново погледна Джийн. — А може би ще се наложи да изчакате до следобеда.
7
— Изслушай ме — рече Локи. — Изслушай ме, моля те, непредубедено, доколкото можеш.
— Ще се постарая.
— Твоето… умозаключение за мен и Жером е похвално. Логично е, но без онова, което укривах досега. Аз не съм обучен боец. Аз съм жалък боец, да му се не види. Опитвал съм да бъда друг, но боговете знаят, че още преди да мигна, се получава или комедия, или трагедия.
— Това…
— Замира. Вслушай се. Не съм използвал никакви умения, за да убия онези четиримата. Пуснах бъчва бира върху мъж, толкова тъп, че не се сети да погледне нагоре. Прерязах гърлата на още двама, съборени от бурето. На четвъртия му видях сметката, когато се подхлъзна в бирата. И когато другите намериха телата, ги оставих сами да си правят предположения.
— Но аз знам със сигурност, че си нападнал сам-самичък и тези Избавители…
— Да. Пред лицето на смъртта хората често губят ума си. Замира, аз би трябвало да не оцелея и десет секунди в тази битка. Но Жером ме уварди. Жером и само Жером.
В този миг изведнъж навън гръмна ликуваща врява и заглуши шума на карнавалното веселие в средата на палубата. Локи и Замира се обърнаха едновременно и видяха Джийн, който се изкачи по стълбите на квартердека с лейтенант Делмастро на ръце. И двамата дори не погледнаха назад, към Локи и капитана. Малко по-късно хлътнаха надолу по стълбите към картите.