Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Нужни ми бяха всички номера, които владея, само за да измъкна „Орхидеята“. Неколцина от нас се повлякоха назад към Продигал, избягаха в ада и още преди да сме стигнали там, верарците разрушиха Монтиер и той се смеси с пясъка. Петстотин убити за една сутрин. А после те си заминаха, и сигурно е имало много танци, ебане и речи.
— Мисля, че можеш да превземеш град като Тал Верар — рече Локи. — Можеш да заплашиш или кесията, или гордостта му и това да ти се размине. Но не и двете едновременно.
— Прав си. Може би Страгос е бил безсилен, когато Бонер е напуснала града. Но какъвто и да е бил, ние обединихме интересите на Тал Верар зад него. Призовахме го като демон от легенда. — Тя обхвана с ръце шапката си, наведе се напред и се облегна с лакти на оградата. — И затова останахме извън закона. Нямаше разцвет за Призрачните острови. Нямаше славна съдба за Порт Продигал. Сега този кораб е нашият свят и мога да го спра само когато търбухът му е вече толкова претъпкан, че не му се дебне.
Ясно ли се изразявам, Орин? Не съжалявам за това как живея през последните години. Ходя там, където си ща. Не раздавам длъжности. Не пазя граници. Кой сухоземен крал притежава свободата на корабния капитан? Пиринчено море е грижливо. Когато ми е нужна бързина, то ми дава ветрове. Когато ми е нужно злато — галеони.
„Крадците преуспяват — помисли си Локи. — Богатите помнят.“
Той взе решението си и се вкопчи в парапета, за да не трепери.
— Само проклетите глупаци умират за линии, начертани на карти — рече Замира. — Но около моя кораб никой не може да очертае линии. Ако се опитат, за да се измъкна, ми трябва само да опъна още платна.
— Да — каза Локи. — Но… Замира, ами ако съм принуден да ти кажа, че вече може и да не е така?
6
— Ти наистина ли се упражняваше пред буретата, Жером?
Бяха си харесали бутилка ракия от черен нар от един от отворените сандъци сред гуляйджиите и се бяха върнали на тяхното местенце до парапета.
— Буретата. Да. — Джийн отпи от ракията, черна като дестилирана нощ, с парещ копривен привкус под сладостта, и пак й подаде бутилката. — Те никога не се смеят, не ни се присмиват и не те разсейват с нищо.
— Да те разсейват?
— Буретата нямат гърди.
— Аха. И какво казваше на тези бурета?
— Това шише ракия е все още прекалено пълно, че да почна да се излагам така — отвърна Джийн.
— Тогава се престори, че съм буре.
— Буретата нямат гър…
— Така съм чувала. Малко повече дързост, Валора.
— Искаш да си представя, че ти си буре, за да ти кажа онова, което разправях на буретата, когато си представях теб на тяхно място.
— Точно така.
— Е… — Той отново отпи продължително от бутилката. — Ти имаш… Имаш толкова хубави обръчи, каквито не съм виждал на никоя бъчвичка на никой кораб, толкова лъскави, и така добре ти пасват…
— Жером!
— Ами дъгите ти! — Джийн реши, че сега му е времето да удари още една глътка. — Дъгите ти… Така гладко рендосани, и толкова стегнати! По-хубава бъчвичка от тебе не съм виждал, чудно буренце такова. Да не говорим за канелката ти…
— Кхъм. Значи няма да споделиш сладките си празни приказки?
— Не, напълно насърчаваш моята страхливост.
— Мъж! Как разговорът в мишка го превръща! — издекламира Езри. — Той богове презира, в бой се втурва, а пък от женски упреци трепери! Присмехът девичи като кинжал пробожда го, като кинжал забива се в гръдта му. Кръвта превръща в млечна суроватка, а смелостта — в спомен избледнял.
— Оххх, Лукарно, нали? — Джийн подръпна замислено брадата си. — Жена, сърцето ти е лабиринт без карта. Да можех в бутилки да затворя смущението, после да го пия с хилядолетия, не бих се аз объркал чак толкоз като тебе от ставане от сън, та до закуска! Ти тъй коварна станала си, че змиите с радост щяха да ти ръкопляскат, да бяха ги дарили боговете с ръце!
— Това ми харесва — рече тя. — „Седемдневната империя“, нали?
— Да. Езри, прости ми, че те питам, но как така, по дяволите, ти…
— Не е по-странно от това, че и ти познаваш всички тези книги. — Тя пое бутилката от него, обърна я и отпи продължително, а после вдигна свободната си ръка. — Сетих се. Ще ти намекна. „Държах света от меридиан до меридиан в ръцете си и той зависеше от моите прищевки. Получих признанията на императори, мъдростта на магове, риданията на генерали.“