Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Останките се разместиха под краката му, течността се опит­ваше да се докопа до ботушите му. Чейс направи крачка назад, като държеше контейнера с двете си ръце. Нямаше време за речи или за остроумни коментари: знаеше какво точно трябва да стори.

Изпъшка и хвърли „Чука на Тор“ в етера.

Контейнерът направи дъга и се преобърна над сърцето на езерото. Черната течност закапа от него. Ефектът беше момен­тален. От химическата реакция се надигнаха облаци гореща пара. Миг по-късно цилиндърът се удари в повърхността и по­тъна под нея...

Етерът започна да се променя.

От мястото, на което падна контейнерът, се надигна гъста пяна, около нея лъскавото черно олио се превърна в бледосиво; метаморфозата се разнасяше навсякъде.

Когато стигна до основата на огромните кристали, те също започнаха да се променят. Черната обвивка се превърна в сива, след което се отлюспи и падна, пукнатините се врязаха нагоре към черните върхове. Една от колоните се наклони почти хоризонтално над повърхността, преди да се удари в една от стените на каверната и да се срути с гръмовен тътен в езерото от тиня. Каквото и да правеше „Чукът на Тор“ на етера, то също дейст­ваше и на кристалите, които бяха израснали от него, премахва­ше гъвкавостта от структурата им, която им позволяваше да се вият и вървят зигзагообразно като змии - без тази гъвкавост огромните естествени образувания не бяха способни да издър­жат собствената си тежест.

Още кристали започнаха да трещят като картечни изстрели, когато обезцветяването нападна и тях. Еди осъзна, че мястото, на което стоеше, е станало по-опасно от всякога. Един от светлиниите глобуси, който плуваше върху етера, се спука, когато цвъртящата пяна го докопа.

- О, мамичката му! - изхълца англичанинът и скочи назад от ръба на езерото, който се срути и потъна в тинята.

Чейс хукна да бяга към кристала, по който Лок се беше изка­чил, надяваше се, че ще оцелее достатъчно дълго, за да последва маршрута на американеца... но неочаквано промени посоката си, когато забеляза уайлди наблизо. Отломките под него бяха проядени от химическата реакция, която се разпространяваше в етера, токсичната субстанция се надигаше отдолу и посягаше към оръжието...

Еди го грабна секунда преди течността да го докопа.

- Не, няма да ми го вземеш! - изръмжа той, насочи се обратно към пътя си за бягство и тръгна по него възможно най-бързо. Колоните се местеха под тежестта му, от тях се отделяха късове, когато се удареха една в друга.