Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Отне му известно време, но той разбра, че канимите… бяха сложили тези трупове тук за някакъв ритуал. Двама шамани в бледите си кожени мантии стояха на две отделни платформи — не, те по-скоро приличаха на широки, плитки, издигнати над земята и наклонени под остър ъгъл басейни.
Докато Тави гледаше, други двама каними, по-възрастни, от кастата на работниците, съдейки по техните прости дрехи и посивяла козина, внимателно вдигнаха тялото на жена-холтър. Те го пренесоха до една от платформите и го положиха в басейна, с глава към по-долния му край.
Шаманът каза нещо — звучеше като музикално, дори медитативно ръмжене — а после протегна ръка с крив нож и преряза гърлото на мъртвата жена от двете страни.
Кръвта на тънки струйки потече от трупа. Тя се стичаше в басейна, където се събираше и продължаваше през отвор с малко кранче в долната част на басейна право в каменна кана с широко гърло.
Тави можеше само да гледа с нямо изумление на случващото се, неспособен да повярва на това, което вижда. Работниците пренесоха още един труп във втория басейн.
Тави видя, че първият шаман привиква застаналия наблизо каним, млад самец, висок не повече от шест фута и много по-мускулест от възрастните. Младият каним взе каменната кана, заменяйки я с друга от редицата подобни съдове, стоящи наблизо. След това се обърна и бързо се отдалечи към върха на хълма, където святкаха и се взривяваха магьосническите мълнии.
Минута по-късно шаманът кимна на друг екип работници — само че този път това бяха около половин дузина алеранци в дрехи на холтъри.
Те внимателно извадиха тялото на жената, обвиха го в груб плат и го натовариха в открита каруца, каквито се използваха за извозване на трупове от бойното поле, редом до също такива обвити тела.
Тави вдигна глава и установи, че Дуриас го наблюдава, застанал до главата на своя кон. Лицето на центуриона беше мрачно, но Тави не можеше да прочете нищо по него и не усещаше никакви емоции в младия човек заради собствените си — шок, отвращение и нарастващ гняв.
— Какво е това? — гневно попита Тави. Гласът му прозвуча по-уверено и студено, отколкото му се искаше.
Дуриас няколко пъти стисна челюсти. След което каза:
— Чакайте тук — и поведе коня си напред.
Тави го проследи, после отмести поглед от басейните и подредените трупове. Той отведе уморения си кон обратно към фургона, за да го присъедини към мулетата, които го теглеха.
— Варг? — тихо повика Тави.
Варг гледаше шаманите, без да променя позата си.
— Кръв в съдове — глухо изръмжа той.
— От това черпят силата си — спокойно констатира Тави. — Нали така?
Варг махна с уши в знак на съгласие, а кръвта от труповете продължи да се оттича и бегачите продължиха да пренасят пълните кани към фронтовата линия.
— Значи така са направили магията, която стовариха върху нас при Елинарх — гневно изръмжа Тави. — След слизането на брега те убиха наши хора и са използвали кръвта им срещу легиона.
— В това няма умишлена обида, алеранецо — избоботи Варг. — Те не са придирчиви в избора си на източник на кръв, стига това да е кръв на разумни същества. Шаманите са убили повече представители на моя народ, отколкото е числеността на цялата ви раса. Магията, която използват, за да атакуват вашето крайбрежие, да блокират небето ви, да превърнат звездите ви в кръв — тя изисква милиони и милиони животи.
— И вие им позволявате да съществуват? — изрева Тави.
— Те имат функция — отговори Варг. — Те имат силата да благославят. Да увеличат плодовитостта на нашите жени. Да правят реколтата по-богата и да намалят яростта на бурите, на сушите, на епидемиите.
— И вие сте готови да жертвате живота на своите хора, за да правят това?
— Моите съплеменници са щастливи да дадат кръвта си в дар след смъртта — изръмжа Варг. — Макар да има моменти, когато особено могъщи шамани забравят, че тяхната сила трябва да служи на нашия народ. Не обратното.
— Тук лежат жени — каза Тави, стиснал зъби. — Деца. Имах по-добро мнение за Насаг.
— Аз също — изръмжа Насаг зад Тави, — имах по-добро мнение за теб.
Тави се обърна, сложил ръка на меча си, и присви очи.
Насаг стоеше на десет фута от него в пълна броня — броня, на която имаше няколко нови лъскави драскотини и вдлъбнатини, както и петна от засъхнала кръв. Покритите с тъмен мъх устни на канима бяха повдигнати и показваха зъбите му в неприкрита враждебност, в една от ръцете си държеше изваден меч. Дуриас стоеше до дясната ръка на Насаг, зъбите му също бяха оголени.