Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:

Нoвa, eпичнa глaвa oт бурнaтa иcтoрия нa Мaлaзaнcкaтa импeрия. Зaвръщaнeтo нa Пурпурнaтa гвaрдия нe мoжe дa дoйдe в пo-лoш мoмeнт зa eднa импeрия, изтoщeнa oт вoйни и oтcлaбeнa oт прeдaтeлcтвa и cъпeрничecтвo. В кипящия кoтeл нa Кюoн Тaли — cърцeтo нa Мaлaзaнcкaтa импeрия — тe зaпoчвaт cвoя мaрш и c тяxнoтo зaвръщaнe ce възрaждa и cпoмeнът зa тexния oбeт: нeмрящa cъпрoтивa cрeщу Импeриятa. Чacти oт eлитa нa Гвaрдиятa, Oбeтницитe, ca ce нacoчили към мнoгo пo-гoлямa влacт, дoкaтo в cъщoтo врeмe пo-дрeвни cъщecтвa ce нaдигaт, cтрeмeйки ce към cвoи, миcтeриoзни цeли. A кaквo дa кaжeм зa мaйcтoрa нa мeчa, нaрeчeн Пътникa, кoйтo, зaeднo c другaря cи Eрeкo, ce oтпрaвя към cблъcък, oт кoйтo никoй нe ce e върнaл дoceгa? Дoкaтo Гвaрдиятa ce пoдгoтвя зa вoйнa, гeнeрaлитe и мaгoвeтe нa импeрaтрицa Лacийн cтaвaт вce пo-нeтърпeливи зaрaди cлучвaщoтo ce, кoeтo тe oтдaвaт нa лoшoтo упрaвлeниe нa Импeриятa. Дaли Лacийн губи влacттa cи, или e нaдxитрилa вcички? Възмoжнo ли e тя дa изпoлзвa въcтaниятa, зa дa извaди oт укритиятa им и нaй-ceтнe дa унищoжи пocлeднитe дocaдни oцeлeли oт днитe нa Кeлaнвeд, нeйният прocлaвeн прeдшecтвeник?
1 ... 192 193 194 195 196 197 198 199 200 ... 388
Перейти на страницу:

Маркизът кимна на сержант Пастира, който вдигна ръка и направи знак „напред“.

С падането на здрача станът все по-малко напомняше военен лагер и все повече — разбойническо сборище. Изпод издигнатото на пръти като палатка за командването чергило Гелел гледаше как около огньовете избухват пиянски сбивания, как се правят залози и борби за нищожната досегашна плячка, как около мъжете и жените снове истинска войска от придружители, присламчили се при Ипрас и Идриб. Капитан Тонли ги забавляваше с разкази за пътя, докато маркизът си седеше спокойно на някакво сгъваемо столче и пушеше лулата си. Гелел забеляза, че Молк изчезна в мига на влизането им в стана. Несъмнено вече беше здраво пиян.

Почти никой не видя как под навеса приведен влезе възрастен мъж, понесъл две пълни с камъни кожени ведра. Той ги пусна, после смъкна огромното си вълнено наметало и разкри широки рамене на борец и възлести, страховито белязани ръце, които напомниха на Гелел за дъбови коренища. Капитан Тонли скочи от столчето си и предложи на мъжа половница. Онзи я надигна и ги загледа над ръба й. Маркизът стана и се поклони. Гелел направи същото. Като довърши половницата, той я подхвърли на капитана — Тонли залитна.

— Още една. По хълмовете е прашно.

Мъжът протегна ръка на маркиза и той я пое.

— Маркиз Джардин, началник на Граничните патрули.

Посочи Гелел.

— Нашият нов превост — Алил.

Мъжът изсумтя и се обърна към нея. Протегнатата й ръка изчезна в едрата му лапа. Гелел бе впечатлена от грубото, рязко, синьо напанско лице с малки предпазливи очи под изпъкналите кости; побелялата от праха късо подстригана коса; но над всичко се натрапваше болката в ръката й. Сякаш беше притисната между камъни.

— Значи това е новият ни превост — произнесе той, огледа я и тя разбра, че този човек някак си също знае. — Главнокомандващ Урко Черупката.

— Господин главнокомандващ — процеди тя през стиснати от болка зъби.

Урко въздъхна облекчено и седна на столче. Капитан Тонли постави друга половница до него.

— Капитан Тонли. Само защото ме няма през деня, не означава, че целият стан трябва да пропадне в Бездната.

Капитанът се сепна.

— Тъй вярно, господине — той отдаде чест и изхвърча изпод чергилото.

Урко придърпа ведрата и кимна на маркиза да седне. Гелел се настани до него.

— Какво казва Чос?

По-нататък резките нареждания на капитан Тонли изпълваха здрача.

Маркизът се зае наново да пълни лулата си.

— Тя е потеглила. Всъщност, намира се точно след вас.

Гелел смаяно изгледа Джардин. Тя? Императрицата? Идва насам? Богове! Значи можеше да бъде това. Битката, която ще реши всичко.

Урко обаче просто кимна при съобщението, като че наполовина го беше очаквал. Подбра камък от едно от ведрата и го огледа, завъртя го насам-натам. Плюна върху него и го разтърка с палец.

— Следователно, разгръщаме се на юг, вън от всяко съмнение. Не можем да оставяме реката да дели подразделенията ни.

— Не можем. Чос настоява да поемете североизточния фланг.

Той изхъмка и постави камъка на масата.

— А югът?

— Ще го държим под око. В Хенг нямат хора за каквото и да е изненадващо нападение.

Урко извади следващия камък, намръщи се при вида му и го изхвърли в сгъстяващата се нощ.

— Добре. Аз ще държа североизтока, Чос средата, Хенг ще прегражда южния фланг, а сетите ще нападат и ще водят малки схватки.

Той издиша дрезгаво и дълго.

— Може би най-доброто, което можем да приготвим за нея.

Гелел се стегна и се прокашля.

— При цялото ми уважение, тя е в поход, за да помогне на Хенг, нали? Не бива ли да я спрем, преди да го е достигнала?

Прошарените вежди на Урко се свиха. Той сведе поглед, за да избере друг камък. Маркизът си взе чаша от масата и я напълни от глинена кана с червено вино.

— Да, тя привидно е в поход, за да помогне на Хенг. Но е достатъчно наясно да не се напъха в капан вътре. Не, за нея най-добрият начин да прекрати обсадата е да влезе в сражение.

— Имаме ли някакви сведения за размера на силите й? — попита Гелел.

При въпроса Урко помръдна дебелата си вежда и надигна глава от камъка, който разглеждаше.

1 ... 192 193 194 195 196 197 198 199 200 ... 388
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)