![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Вие, сапьорите… биете се непочтено.
Той се смръщи от отвращение.
Несъмнено е така, приятелю.
На сутринта дойде заповед за оттегляне към Южната порта на Вътрешния кръг. Говореше се, че изоставяли целия Външен кръг. Твърде дълга стена и недостатъчно хора. Фурията настръхна от новините — всичките тези загинали, саможертвата на Треперко… И за какво? Всичкото, за да предадат стената на талийците?
Сторо, размъкнат и с торбички под очите, я срещна, докато я носеха към портата. Постави ръка на рамото й.
— Чух, че са те ранили в страната.
— Подарък от Амарон.
Той трепна и погледна настрани.
— Да. Е, предполагам, че за всички ни е приготвено това. Слушай, не се ядосвай. Случайност. Просто ти си държала този участък вчера. Това е всичко. Можеше да е всеки. Не го приемай като лична обида.
Тя се засмя дрезгаво.
— Ще опитам.
Изгледа Сторо и прецени състоянието му. Беше изтощен, а ръката му бе порязана — сражавал се бе — но не изглеждаше като отчаян човек.
— Загубихме Треперко.
— Да. Научих.
— Бяхме предадени. Градското опълчение…
Той вдигна ръка.
— Знам. Ще разберем кой е.
— Ти не го приемай като лична обида. Нищо не можеш да направиш по въпроса. Обсадите винаги завършват с предателство.
Той се усмихна печално в знак на съгласие и за миг очите му се съживиха. Разтърка врата си и смъкна качулката на ризницата, за да се почеше по главата.
— Да. Разбирам. Кой би могъл да бие Чос и Ток, нали? Все пак слушай.
Той махна на носачите да продължат и закрачи покрай носилката.
— Те ни направиха услуга. И без това отбраната ни на Външния беше твърде рехава. А с този ход те твърде рано разкриха намеренията си. За да овладеят какво — Външния кръг?
Сторо отмахна успеха им настрана.
— Трябваше да посегнат към Вътрешния. Сега ние сме наясно.
— Трябваше да очакваме…
— Ние го очаквахме.
Фурията надигна глава, за да го погледне право в лицето.
— Какво искаш да кажеш? Искаш да кажеш за този градски маг, Ал? Каква е неговата история? Ти доверяваш ли му се?
Сторо отбягваше погледа й.
— Трябва да питаш Копринения.
— Ще го питам… Както и да е, какво стана?
Свиване на рамене.
— Кохортите отрязаха твоя участък на Външния кръг, а друго отделение подсили Северната порта. Треперко се погрижи за ония, които завзеха стената, но други са отворили портата. Преодоляха северния участък на Външния кръг, но ги спряхме на Вътрешната порта. Рел си заработи парите — той я удържа. Всички са доволни от него.
— По този въпрос — моят сержант Банат заслужава похвала.
Кимване.
— Добре. Радвам се.
Сторо пусна широка усмивка.
— Сержантите струват толкова, колкото струват офицерите им.
После стисна рамото й.
Всичко е наред, Сторо. Още не съм се предала.
На следващия ден сетските воини викаха, пееха бойни песни и яздеха около шатрата на Ток, който бе възлегнал с Чос и вождовете от Събранието. От време на време някой конник профучаваше покрай повдигнатите навеси и Ток съзираше високо издигната част от плячката — меч, сребърен поднос, копринена дреха, отсечена човешка глава. Погледът му се премести върху Чос, излегнал се с ръка върху коляното; бе свел поглед и устата му беше кисела под тъмнорусата брада. Съжалявам, Чос. Нещата не станаха така, както се надявахме. На два пъти ни спряха по начин, който странно напомня за тактиката на Старата империя. Ток премести изтръпналия си лакът, нагласи го и потрепери. Сякаш воюваха със себе си — а той предполагаше, че точно това става. Военни инженери от малазанската школа, майстори на обсадното дело. Горкият капитан Лийн, изтрит от лицето на земята от вероятно най-големия построяван на континента катапулт. После същият инженер изсипва амунициите си и унищожава куртината. Това отнесе почти цяло поделение. Но превзеха Външния кръг. Да, Външния. А възнамерявахме да овладеем Вътрешния. Възнамерявахме… Ток плъзна поглед по яркоцветния платнен покрив на палатката. Да, възнамеряваха понастоящем да доближават Унта.
— Защо сте тъй мрачни, малазанци? — провикна се Имотан през шатрата.
Ток се насили да се усмихне:
— Надявахме се на повече.