Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Ала младежът ядосано избута ръцете на приятелите си и застана в средата на елипсата. Викове да внимава заставиха стареца да се обърне. Докато го правеше, той извика нещо. Отговорът на младежа бе изръмжаване и заемане на бойна стойка. Старецът сви рамене, прие и тръгна. Този път бе разтворил широко ръце и не държеше оръжие. Тълпата се напрегна, изненада се и отстъпи крачка назад, за да отвори повече място. Двамата описваха внимателни окръжности и младежът викаше — може би настояваше противникът му да се въоръжи. Старецът просто показа зъбатата си зверска бойна усмивка. След две обиколки младежът се отказа, кресна нещо към множеството — вероятно искаше да забележат, че е предоставил на стария глупак всички възможности да се защитава — и се хвърли в нападение.

Този път сблъсъкът продължи по-дълго. Младежът замахваше и търсеше пролука, а старият отстъпваше и се измъкваше. Мос можеше само да поклаща глава — за него всичко бе толкова очевидно. Замахване откъм младия човек и старецът сякаш небрежно пристъпи напред, събори неприятеля си, но все пак улови ръката му. Ръката не спираше да се извива все по-назад и по-назад. Писък откъм младежа. Противно извиване и влажно изпукване на лакътя. Старецът се изправи и остави младежа да прегръща ръката си и да я люшка като сакато дете.

Жената до Мос промърмори нещо и той я изгледа въпросително.

— Трябва да се смята за късметлия — обясни тя. — Глигана се показа много търпелив с него.

— Глигана?

— Мнозина го наричат Глигана. Много от по-старите се кълнат, че им напомнял на Глигана от младостта им.

— Кой е бил той? — Мос забеляза как Глигана го наблюдава съсредоточено от другия край на елипсата.

— Той беше последният ни голям боец отпреди едно поколение. Никой не можеше да го победи.

— Какво стана с него?

Жената войник изгледа Мос със странен и остър поглед.

— Вашият Дасем Ълтър дойде при нас.

Сега Дивака или Глигана вървеше право към коня на Мос. Блъсканицата се разделяше пред него, а някои благоговейно посягаха да го докоснат, докато минава.

— Капитан — викна той на талийско наречие. Мос понечи да слезе.

— Стой си на мястото!

Мос сви рамене и остана горе.

Мъжът спря пред коня на Мос. Малките, добре укрити между изпъкналите кости очи проучваха Мос и го оглеждаха от горе до долу. Подсмръкна и сбръчка сплескания си нос.