Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Търсенето на Дивака от Хълмовете отведе капитан Мос и отряда му от тридесет конници на север до скалистите Високи степи — сърцето на земите на сетите. По пътя си се натъкваха на части от млади сети, мъже и жени, воини от задругите на Чакала, Равнинния лъв, Пора, Вълка и Кучето. Някои искаха плата в оръжия или в пари, за да позволят на малазанските конници да продължат, други предизвикваха Мос на единоборство, ала щом им кажеше, че обикаля в търсене на Дивака, се засмиваха и заявяваха, че ще оставят капитана за него.

Навлязоха в земите на Чакала, наречени на Риландарас, чутовния човекозвяр — брата на Трийч, възнесъл се под името Трейк, бог на войната. Отрядите, с които се разминаваха, вече не отиваха на юг, а вървяха след тях и се събираха в доста многочислена неофициална свита. Мос забеляза, че мнозина вече не носят муски или цветове, с които да показват верността си към една или друга задруга на кланове.

На третия ден пушек пред тях извести за голям стан. Бавният ход на Мос го доведе до самия край на тревист стръмен склон, който се спускаше в широка долина, осеяна с кожени палатки и заграждения за добитък. Мос отпъди окръжилите главата му тлъсти конски мухи и се наведе напред в седлото.

— Почти хиляда, струва ми се — каза той на сержанта си, който кимна. Сержантът, с издута от огромна топка ръждив лист буза, вирна брадичка на изток — там изровен от водата процеп предоставяше път надолу.

— Май ще свърши работа — въздъхна Мос и даде знак на хората си да вървят.

Пресякоха малко ручейче, маломерна останка от някога мощен поток. На отсрещния бряг се беше събрало множество. Издигнатата ръка на сетски старейшина възпря Мос. Той наведе глава за поздрав, вдигна коляно на лъка на седлото и се загледа. От по-издигнатото си място можеше да види как множеството се е струпало около елипса гола земя. В единия край стоеше прав мускулест младеж от сетите, голите му гърди и крака бяха омазани с боя — свидетелство за многото му победи. Неговите братя и сестри по нож се смееха заедно с него и полагаха още боя върху лицето му. Един от тях постави в ръката му солидно изглеждащо острие. Мос се загледа из елипсата за противника на младежа, но не видя някой подходящ. Най-накрая се възправи и се появи невероятен кандидат. Рошав старец с раздърпана сива брада. Дивака? Ако бе той, то значи принадлежеше на много по-старото поколение сред сетите, от времето, когато бе необичайно да видиш човек, по-висок от гърба на коня си.