Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Кой знае? Може би са направили някои основни знаци…

Гелел не беше в настроение да споделя търпимостта на маркиза. За нея това бе последното безчинство на лоялистите, убедителното доказателство, че които и да са тези хора, те наистина заслужават да бъдат изтрити от лицето на земята. Липсваше им почтеността на разумните мъже и жени. Изглеждаха по-долни от животните.

Копитата на конете изчаткаха по изтърканите гранитни камъни на моста. Маркизът вирна брадичка и посочи към отсрещния бряг.

— Виждате ли пещерите?

Отвъд северния бряг издигането на долината беше много по-стръмно. Пътят се извиваше посред меки слоести утаечни скали. Тъмните входове на пещери обсипваха скалите и образуваха някакво окаяно поселение.

— В тях са се заселили отшелници и аскети. Предполагам, че се пречистват за по-добро общуване с Бърн, Солиел, Опонн или който и да е.

В някои от мрачните отвори клечаха фигури — подобни на увити в парцали съчки. Брадите и парцаливите дрехи се вееха на вятъра. Деца си играеха с пъргави озъбени кучета в прахта. На изсъхнал клон на дърво край пътя се бе облегнал старец само по препаска — въпреки хладния въздух. Както минаваха, той се провикна:

— Защо се противите на всеобщата ни съдба, братя и сестри? Всяка ваша стъпка ви приближава до забравата, която очаква всички ни. Откажете се от този живот, който е измама на слепци!

Гелел се сви в седлото:

— Това е богохулство!

— Не му обръщайте внимание… — започна маркизът.

— Дано боговете ти простят — викна тя.

— Боговете не прощават нищо — донесе се мрачният отговор на мъжа.

Тя гледаше високия слаб човек, докато извивката на пътя не го закри от погледа й.

— Както споменах — поде отново маркизът, — по хълмовете гъмжи от отшелници и безумни аскети. Тук ще откриете всякакви скверности и отклонения от вярата. Като бърборенето на хиляда гласа. Със същия успех можете да викате на вятъра да спре.

— Все пак, питах се какво ли има предвид…

— Може би е имал предвид, че тези, които наричаме богове, не ги е грижа за нас.

Гелел и маркизът се обърнаха и видяха Молк, който яздеше зад тях. Той се размърда на седлото и сви рамене.

— Може би.

И двамата се извърнаха. Гелел не знаеше как маркизът възприема тези думи, но нея те я полазваха като някаква зараза. Изпитваше непреодолимо желание да се измие. Само думи, каза си тя. Нищо повече от думи.