Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

И Лиоссеркал се обърна към образуванието.

— Няма да позволя това.

Лиоссеркал замръзна. Бавно се обърна и изгледа новодошлия.

— Океан от кръв породи трудно достигнатото разбирателство между нашите Царства, Аномандарис. И ти би го изложил на опасност? Заради това? Та нещото дори не споделя нашата същност! Чуждо е — и е твърде вероятно да е заплаха. Аз ще разреша тази загадка.

Очите на Аномандарис като че блестяха още по-ярко в мрака.

— Според моето тълкуване този дом е част от Емурлан, а Емурлан съществува като доказателство за споразумението между нашите Царства. Заплаши едното и заплашваш всичко.

Лиоссеркал застана сковано и вирна глава на една страна. След малко кимна замислено.

— Много добре. Ще разсъждавам по предложената от теб нова гледна точка върху положението. Следователно, временна отсрочка за този Дом на Сянката.

Аномандарис наведе глава в знак на съгласие. Усмивка раздвижи тънките му устни и той направи подканящ жест към празните равнини.

— Разкажи ми за Ресутенал тогава. Как е тя?

Лиоссеркал сключи ръце зад гърба си и прие поканата на Аномандарис. Двамата тръгнаха заедно.

— Добре е със здравето, въпреки че споменаването на името ти все още я разгневява. Особено когато й обръщам внимание, че е загубила заради собствената си глупост.

Аномандарис се засмя.

— Да, това ще разгневи всекиго.

Кайл искаше да ги последва; бе уверен, че не бива да остава. За него предметът на разговора им бе пълна загадка, но се страхуваше да не бъде изоставен и да се загуби в този странен сън. Само ако можеше да види мъжа в лицето — тогава щеше да е сигурен, че е сънувал покровителя на своето племе, самия Цар на Вятъра. Понастоящем мъртъв, убит от Качулката. С мъка се застави да последва двете смаляващи се фигури.

— Достатъчно надалеко си стигнал, струва ми се.

Кайл се обърна. Застанал бе срещу жена, извънредно красива жена, с наситено черни очи и дълга права черна коса, облечена в надиплена, проблясваща в бяло и сребърно рокля. Опита да се хвърли по лице в прахта пред тази богиня, но откри, че не може. Затвори очи и извърна лице. Коя беше тя? Сестрата Зора? Кралицата на Нощта? Великата Богиня Майка?

Жената се засмя и от звука по гръбнака му полазиха тръпки.

— Ела с мен, Кайл. Време е да се завърнеш. Намираш се в обществото на могъщи сили, момко, и те те увличат в скитанията си. Сънищата ти не са твои. А и трябва да ти кажа, че са доста опасни.

Тя го поведе.

След малко той се осмели да попита:

— Кои бяха те?

Тя пренебрежително махна с ръка.

— Спомени. Нищо повече от стари упорити спомени.

Кайл отново хвърли поглед към струпването — „дома“. Изненада се, когато видя до него да стои друг човек — също висок и слаб, но с доста дрипави очертания и с дълъг меч на гърба. Кайл вдигна ръка да го посочи, но жената, богинята — каквато и да бе — го подбутна.