Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Значи имаме среща? — попита тя маркиза; той яздеше до нея.

Той потвърди и дръпна от лулата си.

— Да, превост. Подкрепления.

— От изток, господине?

— Да. Слезли са в Коун. Набрани от Фалар и нататък. Начело е самият Урко Черупката, лично.

— Урко? Мислех го за мъртъв.

Маркизът се усмихна широко и показа жълтите си зъби.

— За смъртта му се е чувало по-често, отколкото за удавянето на някоя котка.

Гелел се замисли върху всички имена, събрани сега срещу Ласийн в тази „Талийска лига“. Толкова много стари военачалници и помощници. Какво ли е да се чувстваш толкова предадена? Толкова сама? Обаче тя сама си го беше докарала, нали? Това беше въпросът — нали? Гелел смяташе и себе си сама. Колко ли още общо имаха помежду си двете? Имаха ли въобще? Може би единствено самотността. На нея й се струваше, че ако и да беше временен водач на Талийската лига, в действителност тя не ръководеше нищо. Питаше се доколко двете наистина си приличаха и в това отношение.

Прашен стълб пред тях съобщаваше за друг отряд на пътя. Напред препусна ездач, спря коня си и отдаде чест на маркиза и на Гелел.

— Религиозно шествие — съобщи жената на Гелел.

— Моля?

— Тук ги има често — обясни маркизът. — Този път минава по моста и се среща с търговския път по направлението изток-запад. На кръстопътя е разположен голям манастир…

— Голямото Светилище на Бърн! — смаяно изрече Гелел.

— Да.

Ако маркизът бе обиден от прекъсването, не го показа.

— Значи сте чували за него.

— Разбира се. Но не е ли било разрушено отдавна?

— Да. Ударено от земетръс.

Кисела усмивка.

— Правете си каквито изводи искате. Набожните обаче продължават да прииждат. Настаняват се между падналите му стени. Упорити са във вярата си. Този път е направен върху старата пътека на поклонниците. Първият мост е бил построен преди векове, за да улесни търговията.

Докато маркизът говореше, се изравниха с шествието — старци и старици, пешком, някои с дълги знамена, които показваха, че са под покровителството на Бърн. Всичките се поклониха при преминаването на патрула — дори и тези, които изминаваха на ръце и на колене в прахоляка всяка стъпка от поклонението си, за да увеличат своята заслуга. При минаването Гелел забеляза кестеняви и сиви коси, рошави и прашасали, окъсани парцали, измършавели крайници в рани и язви. Заради по-тъмните си лица изглеждаха като хора от Канската конфедерация, макар че можеше да е и просто от мръсотията.