Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

След обедно време стигнаха кръстопътя. Тук пътят на юг към Кан и Дал Хон се пресичаше с големия търговски път в посока изток-запад. От двете му страни стърчаха останките на наскоро изгорени крайпътни ханове, странноприемници и заграждения за коне. Гелел знаеше, че това е работа на сетите, и настръхна от разрушението, извършено заради това, което някой можеше да каже, че е в нейно име. На всички страни се простираха изпотъпкани и изоставени градини. Не всичко обаче беше изоставено; стан от палатки се извисяваше на северния склон над кръстопътя. Няколкостотин — по преценката на Гелел — коне и хора си почиваха. Военна част по пътя си, която спокойно разхожда конете по полегатия склон.

— Хората на Урко?

— Да.

— Ще се присъединят към нас на юг?

Маркизът извади лулата си от кесия отстрани на пояса.

— Това е въпросът, превост. Щяха да застанат срещу Южните кръгове. Нещата обаче се промениха. Сега трябва да обсъждаме стратегията — и от решенията ни ще зависи много. Както е винаги, бих казал, във военните работи.

Отрядът не стори много, за да засили увереността на Гелел. Сред хората тя видя одежди върху ризници от Седемте града, подсилената с капси варена кожа от Дженабакъз и бронзови люспести ризници от Фалар. Не изглеждаше да има ред или опит за образуване на подразделения освен вимпели и знамена в зеления цвят на Фалар. Войниците сякаш се отнасяха към срещата като към някаква разходка; шегуваха се и си приказваха, докато изкарваха конете си на пътя в пълен безпорядък. Гелел изгледа косо маркиза — едрото му лице не издаваше никакъв гняв или отвращение от нещо, което можеше да се изтълкува като обида. Най-предният от тях, червенокос дебеланко в покрита с бронзови люспи кожена ризница, наклони глава за поздрав.

— Капитан Тонли, на вашите заповеди, господине — произнесе той на талийски със силен акцент.

— Маркиз Джардин, началник на Граничните патрули. Превост Алил и сержант Пастира.

— Поздрави.

— Главнокомандващият Урко с вас ли е?

— Да, с нас е. Сега обаче не е тук.

— Не е тук?

— Да. Той… — човекът търсеше думата.

— На разузнаване е — обади се един от войниците.

Капитан Тонли светна и устата му се изви нагоре.

— Да, точно така! На разузнаване е. Заповядайте при нас — и той извърна коня си.

— Благодаря, капитане — отвърна маркизът. — Надявам се, че ще го видим по-късно.

— О, да — и капитанът отпъди грижите настрана. — Тази вечер ще се върне. Засега елате при нас. Оставете конете си да починат. Разкажете ни за пристъпа, за който чухме.