Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 188 189 190 191 192 193 194 195 196 ... 492
Перейти на страницу:

— Не — каза Лойд и явно това беше окончателно. — Да беше на осемнадесет, може би щях да се съглася. Но той е твърде малък, много малък.

Дейв искаше едновременно да крещи от гняв и да избухне в сълзи. Нима щяха да провалят тази възможност?

— Късно е — рече Дейзи. — Да говорим за това сутринта. Дейв трябва да заведе Линда у дома, преди родителите й да са започнали да се тревожат. Дейв се подвоуми. Не му се искаше да оставя спора неразрешен. Баща му се отправи към стълбите.

— Не се надявай — каза му той. — Няма да стане.

Дейв отвори входната врата. Излезеше ли сега, без да каже нищо друго, щеше да ги остави с погрешно впечатление. Трябваше те да знаят, че не могат лесно да му попречат да иде в Хамбург.

— Чуй ме — каза той и баща му видимо се сащиса. Дейв беше взел решение. — За пръв път в живота си успявам в нещо, татко. Просто ме разбери. Ако опиташ да ми го отнемеш, ще напусна дома. И, кълна се, напусна ли го, никога няма да се върна. Никога.

Изведе Линда и затръшна вратата.

24.

Таня Дворкина отново беше в Москва, но Василий Енков — не.

След като двамата бяха арестувани на поетическото четене на площад „Маяковски“, Василий беше обвинен в „антисъветска дейност и пропаганда“ и беше осъден на две години в трудов лагер в Сибир. Таня се чувстваше виновна: тя беше съучастница на Василий в престъплението, обаче й се размина.

Предполагаше, че Василий е бил бит и разпитван. Но тя все още беше свободна и работеше като журналистка, следователно той не я беше издал. Навярно беше отказал да говори. А по-вероятно беше да е назовал някакви смислено звучащи измислени помощници и от КГБ да бяха решили, че просто е трудно да ги издирят.

До лятото на 1963 Василий беше излежал присъдата си. Ако беше жив — ако беше оцелял от студа, глада и болестите, които убиваха толкова затворници в трудовите лагери — вече трябваше да е свободен. Страшното беше, че още не се беше появил.

На затворниците обикновено се разрешаваше да изпращат и да получават по едно изрядно цензурирано писмо месечно. Ала Василий не можеше да пише на Таня, за да не я издаде на КГБ. Затова тя не знаеше нищо. Без съмнение същото се отнасяше и до повечето от неговите приятели. Навярно беше писал на майка си в Ленинград. Таня никога не я беше виждала — връзката й с Василий беше тайна дори от майка му.

Василий беше най-близкият приятел на Таня. Тя лежеше будна нощем и се тревожеше за него. Болен ли беше, или мъртъв? Може да беше обвинен в друго престъпление и това да беше удължило присъдата му. Таня се измъчваше от несигурността. Главата я болеше от това.

Един следобед рискува и спомена Василий пред началника си Даниил Антонов. Редакционният отдел на ТАСС беше огромен и шумен — журналистите тракаха на машините, говореха по телефона, четяха вестници и влизаха и излизаха от справочната библиотека. Ако говореше тихо, нямаше кой да я чуе.

— Какво все пак стана с Устин Бодян? — попита тя за начало. Отношението към Бодян, оперния певец дисидент, беше тема на броя на Несъгласие, който Василий раздаваше, когато го арестуваха. Написан беше от Таня.

— Бодян умря от пневмония — отговори Даниил.

Таня знаеше. Преструваше се на неосведомена, за да завърти разговора към Василий.

— Тогава с мен арестуваха и един писател, Василий Енков — рече тя умислено. — Някаква представа какво е станало с него?

— Сценаристът. Получи две години.

— Значи трябва вече да е освободен.

— Може. Не съм чул. Няма да получи старата си работа, затова не знам къде би отишъл.

В Москва, Таня беше убедена. Но сви рамене в престорено безразличие и се върна да пише статия за някаква жена зидарка.

Беше направила дискретни запитвания сред хора, които щяха да знаят, ако Василий се е върнал. Отговорът винаги беше един и същ: никой не беше чул нищо.

И тогава, в същия следобед, Таня получи вест.

Когато излизаше от сградата на ТАСС в края на работния ден, я пресрещна някакъв непознат.

— Таня Дворкина? — попита някой. Тя се обърна и видя блед слаб човек с мръсни дрехи.

— Да? — отговори тя леко притеснено. Нямаше представа какво би искал от нея такъв човек.

— Василий Енков ми спаси живота — рече той.

1 ... 188 189 190 191 192 193 194 195 196 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)