Лебедова песен [bg]

Автор: МакКаммон Роберт Рик
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-01-0493-3
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли

Перейти на страницу:

Сърцето на Сестрата беше забило силно. Изведнъж ѝ стана много студено.

— Какво… се случи с него?

— О, продължи си по пътя. Благодари ни любезно и ни каза, че има още много километри пред него. Пожела ни всичко хубаво, качи се на велосипеда си и пое на запад.

— Откъде знаеш, че този тип е търсил нея? — попита Пол. — Може би е ставало въпрос за друга жена с кожена чанта?

— О, не — отговори Клив и се усмихна. — Той ни описа тази госпожа толкова добре, че видях лицето ѝ направо в главата си. Като картина. Затова в началото си помислих, че ми изглеждаш позната, но едва тази сутрин събрах две и две. Просто защото не носиш кожена чанта и това ме заблуди. — Мъжът погледна Сестрата. — Познаваш ли го, госпожа?

— Да — отвърна тя. — О, да, познавам го. Той… каза ли ви името си?

— Холмарк. Дарил, Дал, Дейв… нещо подобно. Е, пое на запад. Нямам представа какво ще намери там. Много лошо, че двамата се разминахте така.

— Да. — Клошарката имаше чувството, че някой е стегнал ребрата ѝ със стоманени скоби. — Много лошо.

Клив докосна шапката си и отиде да си върши работата. Сестрата имаше чувството, че ще припадне и се наложи да се подпре на оградата за опора.

— Кой е той? — попита Пол… но тонът му подсказваше, че се страхува да научи отговора.

— Трябва да отида в Канзас — заяви твърдо клошарката. — Трябва да последвам онова, което видях в стъкления пръстен. Той няма да се откаже да ме търси, защото също го желае. Иска да го унищожи. Не мога да му позволя да го докопа… или никога няма да науча какво е трябвало да намеря. Или кого търся.

— Ще ти трябва оръжие. — Пол беше изплашен както от историята на Клив, така и от ужаса в очите на спътницата си. Никое човешко същество не можеше да се измъкне на толкова много вълци без драскотина, помисли си той. И то на френски състезателен велосипед? Възможно ли беше всичко, което Сестрата му беше разказала, да е истина? — Наистина голямо оръжие — добави накрая.

— Няма чак толкова големи. — Тя вдигна мешката си от земята и тръгна нагоре по хълма към тентата, в която беше разпределена.

Пол остана на мястото си и известно време я гледа как се отдалечава. „Мамка му! — помисли си той. — Какво става тук?“ Тази жена имаше невероятен кураж, но щеше да бъде погубена на магистрала 80! Според него шансовете ѝ да стигне до Канзас сама бяха също толкова големи, колкото християнин с кадилак да стигне до рая. Пол огледа стотиците тенти на гористия хълм, малките лагерни огньове и запалените газени лампи, които изпълваха Хоумуд, и потрепери.

В този проклет град имаше прекалено много хора. Нямаше да издържи да живее в тента с още трима. Накъдето и да се обърнеше, имаше още хора. Бяха плъзнали навсякъде и му беше пределно ясно, че ако не хване скоро пътя нанякъде, ще полудее. „Защо да не отида в Канзас? — запита се той. — Защо не?“

„Защото — отговори си сам — никога няма да стигнем дотам.“

„Е, и? Да не смяташ да живееш вечно?“

„Не мога да я пусна да отиде сама — каза си Пол. — Господи, просто не мога.“

— Хей! — провикна се той след Сестрата, но тя продължи да върви, без дори да погледне назад. — Хей, може би ще ти помогна да си намериш джип! Но това е всичко! Не очаквай да направя нещо повече!

Клошарката продължи да върви, обременена от собствените си мисли.

— Добре де, ще ти помогна също да намериш храна и вода! — продължи да вика Пол. — Но ще се оправяш сама с оръжията и бензина!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?