Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Дори и него бих оспорил, Айра. Но чувал ли си някога да се реквизира кораб?
— Никога. Ако не броим „Ню Фронтиърс“.
— О! „Ню Фронтиърс“ не съм го реквизирал, Айра; откраднах го — за да си спасим кожите.
— Мислех си за участието на Слейтън Форд, не за твоето. Конструктивна реквизиция, може би?
— Ммм… Не е красиво от твоя страна да се ровиш във въпросните събития две хиляди години след смъртта му. Още повече, че ако Слейтън беше постъпил по друг начин, аз сега нямаше да съм тук, ти също нямаше да си тук. Дявол да го вземе, никой от нас нямаше да го има, Айра.
— Недей да се ежиш, дядо. Просто исках да кажа, че на държавния глава понякога му се налага да върши неща, които никога не би направил като частно лице. Обаче, ако Арабела е могла да реквизира „Пощенски гълъб“ на Секундус, значи ти можеш да направиш същото на Терциус. Всеки от вас е държавен глава на автономна планета. Трябва да й дадеш урок.
— Уф… Айра, не ме изкушавай. Нещо подобно вече се е случвало с мен. Ако се превърне в обичай, това ще означава край на междузвездните пътешествия. Няма и да докосна това корито, щом законите са толкова неубедителни. И все пак то си е мое, макар и косвено. Ако Джъстин Фут желае да остане тук, нека ми го даде, а аз ще го върна на „Транспорт Ентърпрайсис“. Нека да се върнем към списъка. Да видим какво иска старата вещица. За какви времена и места иска да й съобщя?
— Маршрутът изглежда интересен.
— Интересно ти е, а? Тогава отиди ти вместо мен! Битката при Хастингс… първият, третият и четвъртият кръстоносен поход… битката при Орлеан… падането на Константинопол… Френската революция… битката при Ватерло. Термопилите и още деветнайсет сблъсъка между вражески армии. Изненадан съм, че не е пожелала да коментирам битката между Давид и Голиат. Аз съм кротък като пиленце, Айра. Бия се само когато не мога да избягам… Как мисли тя, че съм успял да живея толкова дълго? Кръвопролитието не е зрелищен спорт. Ако според историята на определено място в определен ден е имало битка, значи по същото време аз съм се намирал някъде далеч, седял съм в някоя кръчма, пиел съм си бирата и съм щипел барманките. А не съм се криел някъде от обстрела на минохвъргачки само за да удовлетворя жестоката любознателност на Арабела.
— Опитах се да й го обясня — каза Джъстин, — но тя отвърна, че такава е официалната програма на Семействата.
— Дяволите да я вземат. Обещах й само, че ще изпробваме номера с изпращането на писма. Аз съм си професионален страхливец… и няма да работя за нея. Ще ходя където и когато ми е приятно, ще гледам каквото си искам и ще избягвам разправиите с местните селяндури. Особено тези, които враждуват помежду си; тях често ги засърбява пръстът върху спусъка.
— Лазарус — каза Айра Уедърал, — ти никога не си разправял какво възнамеряваш да видиш.
— Е, добре… Никакви битки. Битките са прекалено добре проучени за моя вкус. А в теранската история има толкова интересни неща… мирните времена не са много познати, именно защото са били мирни. Бих искал да видя Партенон в цялото му великолепие. Искам да се спусна по Мисисипи и лоцман да ми е Сам Клемънс. Да пътешествам из Палестина през първите трийсет години на християнската ера и да се опитам да намеря един дърводелец, станал равин… ако наистина е съществувал такъв човек.
Джъстин Фут беше изненадан.
— Имате предвид християнския Месия? Много от историите, разказвани за него, са митове, но…
— А ти откъде знаеш, че са митове? Е, да, дори фактът за съществуването му не е доказан докрай. Примерно Сократ — той е живял четири века по-рано, но неговото съществуване е толкова безспорно, колкото и съществуването на Наполеон. Но при дърводелеца от Назарет не е така. Независимо от съвестното записване на всичко случващо се от римляните и от евреите, никое от събитията, свързани с Месията, не е намерило място в съвременните летописи.
Обаче ако аз посветя трийсет години на целта, бих могъл да си изясня всичко. Владея латински и старогръцки, мога да разговарям на староеврейски, знам и малко арамейски. Ако го намеря, ще го следвам и ще запиша думите му, а после ще ги сравня с тези, които се твърди, че е казал.
Ала не искам да давам обещания. Въпросът за съществуването на Исус е най-хлъзгавият в историята, защото столетия наред е бил забранен; тези, които дръзнели да го зададат, ги бесели или ги изгаряли на кладата.