Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Н… н-но тя си има сандък. Онзи, дългият.
— Правилно. — Не исках да поемам никакви рискове — вдовицата Тейл щеше да се опита да го задържи при себе си. — Ще пробиете дупки в сандъка и ще го нагласите да се заключва отвътре. Когато дойдат хората от „Занко“, ще се престорите, че им показвате какво да вземат. И наистина ще им покажете, за да опаковат наистина операционната маса в докарания сандък. После скачате във вашия сандък, заключвате се и те ще ви откарат в кораба.
Той зяпна. Но аз бях планирал майсторски удара. Щеше да се изплъзне от вдовицата. Никой нямаше да види как влиза в кораба. Обичам прилежно свършената работа.
— М-може ли да си подложа нещо меко в сандъка? За да не си у-ударя главата?
Реших да проявя снизхождение.
— Разбира се.
Написах бележка до капитан Болц: „Това е той. Грис.“ Връчих му я.
— Май… май много неща не знам за секретните операции — призна си Прахд.
Много неща не знаеш за хубавите вдовички, промърморих наум.
— Така, има още две неща.
— О-още?
— С този кораб ще пътува и млад хомосексуалист. Нито ще му обръщате внимание, нито ще говорите с него. Той е вражески шпионин.
— И… другото?
— И ако не ви стоварят със сандъка в кораба, ако не пристигнете както заповядах, капитанът ще прати тук глутница въоръжени с бластери космонавти да ви приберат и… — замалко щях да кажа „и да изнасилят вдовицата Тейл“, но тя само би пощуряла от радост — …ще изгорят цялото имение, ще пребият и застрелят милата ви Пратиа по подозрение, че работи за нашите врагове. Ясно ли ви е?
Той се вцепени. Както и да е, налагаше се да свиква с нравите в занаята. Защо не веднага? Бях измислил как да го използвам за личното си забогатяване. Иначе вече не ми беше нужен и можех направо да го застрелям, както ми трепереше насреща. Но Ломбар казва — парите винаги си постигат своето.
Седях и му се усмихвах снизходително. Нека да види, че мога да се отнасям и приятелски. Полицейската психология е един много практичен раздел от тази наука. Първо ги смажете, после се престорете на техни приятели. Но не получавах желаната реакция от него. Въпреки това, ако си разтягах устните и го гледах надменно отгоре надолу достатъчно дълго, щеше да му подейства.
Но ми съсипаха психотерапията. Един глас прогърмя по високоговорител от къщата.
— Е-ей, момченца — напевно ни призова вдовицата Тейл. — Недейте да седите там като милички ангелчета. Елате в къщата да си хапнете.
Влязохме в разкошна трапезария, цялата в синьо и златно, с малки златни нимфи, които добре се забавляваха навсякъде по тавана, с множество дивани. А центърът на залата почти потъваше под тежестта на подноси и съдове, на чинии със сладкиши, изискани сушени меса и редки плодове.
Вдовицата носеше най-прозрачното си одеяние, беше с вдигната нагоре коса, обсипана с диаманти. Погледна ни недоумяващо.
— А къде е другият?
— Няма да дойде на себе си още три-четири часа — грубо казах аз.
Тя изви очи към всички приготовления. Взря се в стенното огледало и лицето й се сви много, много тъжно.
— Добре де, настанявайте се и яжте — проговори унило.
Аз се захванах с ястията. Прахд седеше, без нищо да докосва. Накрая промълви:
— Не изгаряйте имението!
Що за глупак! Да говори така пред вдовицата Тейл. Такава ми беше съдбата, да работя с тъпанари и аматьори.
Но вдовицата Тейл не го чуваше. Отпусна се на софата зад гърба му, в очите й преливаха мечти. Едната й ръка разсеяно галеше косата на Прахд, другата лениво взе голям сочен плод от подноса.
Докторът изведнъж се извърна към мен и каза:
— О, не бива да се съмнявате в мене. Ще дойда, ще дойда!
Очите на вдовицата Тейл се изцъклиха. Дишането й се ускори. Внезапно изкрещя:
— И той сложи червената си шапка… шапка… шапка…
Безмилостно стиснатият плод се пръсна в лепкави струйки.
— ОХХХХХХХХХХ!
Побеснях. Да я „бибип“! Тя си мислеше за Хелър. Когато се е издокарвала и нареждала този чудовищен обяд, МИСЛИЛА СИ Е ЗА ХЕЛЪР!
Нападнах съдържанието на една чиния, сякаш и то се канеше да ме захапе!
Ще види ТОЙ!
Глава четвърта
Късно следобед Хелър се събуди от упойката. Прахд ми даде сигнал и аз накарах Ске да премести аерокара в тясното пространство пред вратата на болницата. Той попсува, защото издраска боята в някакви храсти. Но аз не смятах да рискувам — вдовицата Тейл би могла да види отново Хелър и да запомни добре външността му, а това нарушаваше тайната.
Извлякох Хелър през вратата, напъхах го в аерокара и моментално излетяхме.