Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Наблюдавах хватките с оръжие, които правеше графинята. Такова чудо не бях виждал. Позволяваше си да подритва приклада, за да завърти пушката във въздуха и да кацне за ритник от другия й крак. Доколкото си спомнях, номерата бяха от репертоара на флотските гвардейци.
После започнаха да премятат пушката помежду си. Всъщност не виждах оръжието, прекалено бързо ставаше всичко. Открих, че си мечтая предпазителят на спусъка да е свален.
Кикотеха се. Накрая графинята хвана пушката и я пусна „при нозе“.
— Нали виждаш, напълно съм готова за парада.
Какъв парад, бе? На графинята не й се полага да участва в никакви паради.
Хелър каза:
— Може би ще тръгна вдругиден по обед.
Тя се натъжи. Той я прегърна и притиснати един до друг, се върнаха в големия салон.
Графинята неочаквано обви ръце около кръста му, зарови лице в гърдите му и тихичко се разциври. Между хълцуканията каза:
— Толкова ще ми липсваш!
Той я прегърна по-силно. Опита се да й вдъхне смелост:
— Ще приключа тази мисия много, много бързо. Честно. — Помисли и добави: — Повече се притеснявам за теб.
Отстрани я на една ръка от себе си. В гласа му звучеше горчива решителност:
— Ако някой нещо ти направи, докато ме няма, ще ги избия всички!
Тя все плачеше, но кимна на думите му:
— Това важи и за двама ни!
Смръзнах се. Не го произнесоха гръмко, ала усетих твърдото им намерение да направят точно каквото казаха. Ако някой навреди на единия от тях, ще умре!
Не исках нито да ги гледам, нито да ги слушам повече. Бързичко изключих апаратурата.
Имах нужда от нещо, с което да се разсея, и то веднага. Не исках и да мисля дори какво ме очакваше, ако надушеха истинските ми замисли.
Разполагах с информация. Знаех кога ще отлети влекачът.
Избягах от стаята.
От съобщителния център на ъгъла изпратих послание до главния чиновник на Ломбар, кодирано, че определеният за старт час е след два дни по обед.
Когато се заизкачвах обратно по стълбите, Мийли застана на пътя ми и запищя насреща:
— Никакви пушки повече в моя хотел! От всичките ми наематели досега ти, Солтан Грис, си най…
И така безспир. Открай докрай лъжи. Всички нейни наематели са офицери от апарата. Никой не се отличава особено от останалите, включително и аз, тя добре знаеше това.
Щом се върнах в безопасността на своята стая и барикадирах вратата, погалих нежно апаратурата. Вече знаех, че работеше както трябва. Нямах никакви съмнения дали ще мога да следя Хелър от Турция.
Замислих се за покойния Спърк. Беше прекрасно, че той умря. Аз направих добро на цялото човечество. Ами ако тази гадост бъде напъхана в главата на всеки?! Дори и аз потръпнах от подобна перспектива.
Глава пета
Когато на следващата вечер ме повикаха, макар и да знаех, че Хист искаше да ме види едно денонощие преди отлитането, уплаших се. Щом човек получи заповед да се яви при Ломбар, не му е известно на какво го канят — на собственото му погребение или на нечие друго.
Понякога се държеше приятно, понякога така се вбесяваше, че шрапнелите от взрива всеки миг можеха да профучат с писък край ушите на жертвата.
През целия ден се опитвах да се скрия от мисълта, че щеше да ме извика. Запълвах си времето с последните приготовления. Хелър сутринта ми съобщи приблизителното време за тръгване и трябваше да се преструвам, че не съм и подозирал. Същия ден той правеше проверки на оборудването, винаги сред гъмжаща тълпа от специалисти и предприемачи. Нервирах се.
Камиони с храна пристигаха и разтоварваха, попълваха припасите ни. Когато Хелър ме попита къде е екипажът и от колко души се състои, не можах да му отговоря, защото не знаех — нали Ломбар не ме беше уведомил. Затова се измъкнах с уговорката да пресметна запасите според броя на койките и подпечатах съответните поръчки за храна. Сдобихме се с достатъчно ядене и пиене за единадесет души екипаж и двама пътници за цели две години. Глупаво — Хелър нямаше да ми досажда толкова дълго. Отписах продуктите като неизбежен преразход.
Още преди обед се въртях на тръни около кораба. Опитах се да намеря убежище в „Бликсо“, но Болц не беше там. Изчезнах да изпълнявам несъществуващи задължения, дори се замъкнах в канцеларията и известно време подпечатвах документи. Но старият Боуч пускаше непрекъснато шегички, колко приятно щели да се почувстват скоро с отпътуването ми, та се скрих в кабинета си.
Така че не бях във форма за разговор с Ломбар, когато около седем вечерта двама стражи се изправиха пред вратата и ме подканиха да тръгна с тях. Всеки път се опитвам да разчета изражението на лицата им, гледам дали носят пушките си готови за стрелба. Но и това всъщност нищо не показва. Без никаква представа за предстоящата среща аз съвсем загубих увереността си, щом ме поведоха не към градската му канцелария и не към Спитеос, а извън града. Не можех да разбера къде отиваме и защо.