Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Когато Хелър влезе под душа в банята, викна:
— Упражнения!
Графинята се обади отнякъде:
— Приготви се за тежка работа! Само парата не стига да те избави от отровите. — В гласа й се долавяше нотка на недоволство от неговото безразсъдство.
Той скоро затича по бягаща пътечка, после направи множество задни салта, въобще се потеше усърдно. Пак се пъхна под душа и се преоблече в сини домашни дрехи.
Тя вървеше към него през гимнастическия салон, когато Хелър се запъти към стаята. Той изведнъж я награби за целувка. Моят екран примигна. Я виж, все пак регистрирал емоции, но по малко необичаен начин.
Хелър се дръпна назад.
— Прости ли ми?
— О, Джет, всичко бих ти простила!
Пак се целунаха. Хелър отново се дръпна и се обади:
— Не си ми казала ти какво прави днес! Или си се държала по-лошо и от мен?
Тя се разсмя звънливо:
— Упражнявах се за парада.
Парад ли? Какъв беше този парад? Ето ти новина!
А тя отскочи. Изпълни последователен удар с токове, за да замръзне в стойка „мирно“, и подигравателно подчерта поздрава с кръстосани пред гърдите ръце, последван от звучно тракане с токове. Хелър се засмя доволно.
— Май по-добре да внимавам. Този Снелц ще вземе да те завлече завинаги на служба при гвардейците на флота! Ама че занимания за една прекрасна дама!
— О, но той казва, че се справям великолепно. Само да ме видиш какво правя с бластерната пушка!
Хелър така се преви от смях, че екранът се покри с накъсани ивици.
— Не се смей! — нацупи се тя. — Много добра съм станала! И защо пък едно момиче да не върти пушката? Отиди да я вземеш и ще ти покажа.
Хелър се кикотеше, но каза на няколко врати да се отворят и скоро се озова в предната част на кораба. Представи ми бърз оглед на разни ниши и скрити местенца.
— Ей — викна той към дългия коридор, — къде си я оставила?
— До въздушния шлюз — гласът й стигна до мен слаб и променен.
— Ще попитам часовия.
Вихрена панорама на всички части на въздушния шлюз. И решително завъртане на колело, отворило вратата навън.
Каквото и да бях очаквал, случилото се ме завари неподготвен.
Екранът избухна в синкавобяло! Пълно претоварване!
Шумът на хангара се стовари върху ушите ми като рев на водопад!
И гласът на Хелър, който почти ми смаза черепа:
— КЪДЕ Е ПУШКАТА?
Звукът от високоговорителя ме удари като юмрук!
Таванът на стаята ми всеки момент щеше да падне.
С мъка се пресегнах към пулта. Обърнах всички ръчни регулатори до нула.
Но звуците пак приличаха на битка. И екранът си оставаше бял.
Опитах се да мисля сред този хаос.
А някъде около мен нарастваше друг шум. Крака трополяха по стъпалата.
Намалих всичко докрай.
Сграбчих усилвател 831 с десетхилядимилния му радиус на действие и го издърпах от контакта.
Внезапно пред очите ми блесна най-прекрасната ясна картина от хангара, за каквато си бях мечтал. До най-дребната подробност. А хангарът беше зле осветен!
Часовият подтичваше към кораба, носеше бластерна пушка.
— Снелц я взе, за да я излъскаме преди парада.
Гласът звучеше отчетливо и естествено. Дори познах кой от стражите е.
Джет взе пушката и благодари на часовия.
Какво качество!
Сякаш стоеше до мен!
Но нещо друго налиташе да влезе в стаята. Мийли изби ключалката на вратата и се закова пред мен с ръце на хълбоците, побесняла.
— Ей сегичка да махаш тая пушка от моя хотел! — Олеле, Мийли полудя! — Нали знаеш, че тука не давам да внасяте оръжия и разни взривове! За тебе най-вече важи, Грис! — Да, беше полудяла.
— Ама ти си чула „Домашния екран“! — примолих се смирено. — Бях го усилил малко повече.
— Пфу! — изпуфтя Мийли и ме зашлеви през лицето.
Изтъркаля се навън. Вратата трясна с такава сила, че малко оставаше да събори стената.
Разтрих си бузата и се обърнах към екрана.
Празен. И никакъв звук.
Да бях застрелял Спърк сто пъти! Апаратурата ми работеше на пресекулки, никаква сигурност! Длъжен е бил да напише това в указанията за употреба. Но си спомних, че тепърва ми предстоеше да ги прочета.
Пак усилих всичко докрай и тласкан от отчаянието, включих усилвател 831. За да се оправя човек с тази каша, трябва да е поне електронен техник!
Възвърнах си образа и звука, но замазани и заглушени.
Изведнъж ме озари прозрение. Ами че този скапан влекач беше целият покрит с поглъщащ слой! Никакви вълни не проникваха през него! А аз управлявах предавателите през непроницаем за излъчвания кораб!
Но на Земята не използваха поглъщащо покритие. Всичко си беше чудесно!