Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Регистраторът си стоеше закопчан на китката му. С десетте си часа непрекъснат запис щеше да работи още някое време. Затова нищо не казвах. Точно преди да го изведа, наметнах кърпа върху ръката му, така че да няма картина. Записът не показваше откъде е отведен.
Още беше замаян. На дясното му слепоочие и на няколко места по тялото се издуваха превръзки. Прахд му каза, че съдържат течност за бързо заздравяване и няма да паднат, когато се къпе. Даде му малко шишенце с разтворител, след едно денонощие Хелър можеше да полее превръзките и те щяха да се отлепят. Оперираните места щяха да розовеят ден-два, но Прахд предвидливо прибави и колба с тъкан за фалшива кожа, която премахваше и този проблем. Хелър прие информацията и стъклениците с минимум внимание. Стори ми се, че само искаше пак да поспи.
Горях от нетърпение да проверя как работят уредите. Успехът на действията ми на Земята изцяло зависеше от това. Остатъка от комплекта сложих в кутия, която носех със себе си. Надеждата ме крепеше, но се промъкваха и леки съмнения.
За късмет повечето от хората на предприемачите бяха напуснали хангара и никой не искаше да се съветва с Хелър. Набутах го през въздушния шлюз във влекача и той като че се отправи към адмиралските покои.
Въпреки възраженията на Ске минахме като светкавица през вечерното небе и скоро кацнахме пред моя „хотел“. Сграбчих кутията и се понесох със страшна бързина нагоре по стълбите. Застанала на колене и длани, Мийли се опитваше да изчисти пода на една площадка и едва не я размазах като пюре. Тя ме изпсува изненадващо свирепо, но нямах време да се занимавам с нея.
Заключих вратата, пометох разни съдове от масата и с треперещи от бързане ръце се заех да монтирам комплекта. Най-сетне включих активатора-приемник. Намирах се само на двадесет мили от хангара на апарата, а според покойния Спърк това нещо спокойно се справяше и с двеста.
Нищо!
Дори пращене нямаше!
Усилих активатора-приемник дотам, че почти замята сини мълнии около себе си.
Нищо.
Усилих екрана докрай.
Нищо!
Да му го „бибип“ на Спърк! Сигурно ме излъга! Заслужаваше си смъртта!
Отпуснах се назад на стола. Замислих се. Хрумна ми, че не достига мощност. Прибавих и усилвател 831. Според обясненията така надувал сигналите на активатора-приемник, че радиусът на действие се увеличавал до десет хиляди мили!
Нищо.
Завъртях докрай всеки регулатор, който намерих по проклетото нещо.
Я почакай! Дочух звук от високоговорителя — слаб ритмичен шум.
Погледнах екрана. Предположих, че съм прекалил с мощността. Може пък да съм прегорил някой детайл? Виждах само размазано, колебаещо се розово.
Засякох ритъма на шума — осемнадесет такта в минута. Трудно за разпознаване при това лошо качество на приемането.
Внезапно се сетих — този шум беше от дишане! А неясното розово по екрана — слабата светлина, проникваща през затворени клепачи! Хелър спеше. Ако това беше Хелър.
Добре де, приемах нещо все пак. Но в името на боговете, с всичко, забито на пълна мощност, с включен усилвател 831 едва покривах двайсетина мили! Отчаяно зарязах идеята да наблюдавам Хелър от Турция, когато той попадне в Съединените щати.
Седях и се чудех какво ли да направя. С толкова скапана апаратура Хелър можеше да си пърха из Америка, свободен като птичка. Нямаше да научавам какво прави! Не можех да използвам получената информация, за да спъвам намеренията му. Ужасна мисъл!
Дълго се тюхках така. Почти се отказах, когато дочух стъпки от екрана. Слаби и неясни, трудно определих, че бяха стъпки. Но звукът се усилваше. Спряха.
Глас:
— Мили, добре ли си?
Толкова приглушен, че не бях сигурен кой говори. Но би трябвало да е графиня Крек. Да, като си погледнах часовника, май вече беше застъпила вечерната смяна стражи.
На екрана постепенно се появи образ. Неясен. Да, графиня Крек. В униформа, но без предпазен шлем. Лицето й изглеждаше твърде голямо. Некачествено изображение.
Стори ми се угрижена. Докосваше превръзката на слепоочието му.
— Падал ли си? Нещо лошо ли ти се е случило?
— О, здравей, съкровище. Май пак съм заспал. — Никаква яснота, трудно познах, че говори Хелър. — Не, не. Не се тревожи. Нищо ми няма. Просто бях при целолог да ми махне многобройните отличителни белези.
— КАКВО?
— Да. Солтан дойде да ме вземе, имах уреден преглед.
Ужасът й беше неописуем.
— Упоили са те? И нищо не помниш?
— О, моля те. Не беше нищо страшно. Нужно е нещо по-силно от упойка, за да ми навреди.
— Ха, Джетеро Хелър, какво ли знаеш ти? — Тя вече фучеше. — Щом си обърна гърба и все нещо щуро ще направиш! Нали ти казах, аз мога да се справя със Солтан Грис, а ти — не!